Карстовият ръб Кончето е сред трудните за преминаване, но същевременно едно от най-известните и красиви места в Пирин планина. Всяка година Кончето привлича хиляди туристи, а през летните почивни дни понякога се оформя върволица от желаещи да преминат по него.

Каквото и да се каже за Кончето, все ще е малко. Всеки планинар мечтае да го премине, защото е нещо като тест за клуба на можещите и безстрашните, пише БГНЕС.

Със своите около 2800 м надморска височина, тази седловина свърза два съседни върха – Кутело (2908 м) и Бански суходол (2884 м), заемащи второ и трето място по големина в планината след първенеца Вихрен (2914 м).

До Кончето може да се стигне от много места, но най-често за отправна точка планинарите използват хижите „Вихрен” или „Яворов”.

Който и маршрут да изберете, изкачването няма да бъде лесно, но ще е изпълнено със спиращи дъха гледки. Когато стигнете до ръба, оставете тишината и красотите на планината да изчистят съзнанието и прогонят страховете ви, а след това просто преминете.

Но все пак, ако имате различни форми на акрофобия (страх от високо), преценете добре дали въобще да се отправите натам. Наистина трябва да преодолееш себе си, за да не се разколебаеш от почти отвесните скали от двете ти страни. Въпреки стоманеното въже, голямата височина, силният вятър, който духа често там горе, както и натрупаната умора понякога отказват туристите.

Едно е сигурно – преминаването на Кончето ще ви остави приятен и незабравим спомен за цял живот.

Името на ръба идва от начина, по който туристите са минавали по него преди да бъде поставено металното въже през 1963 г., служещо за парапет. Те буквално го възсядали, за по-голяма безопасност.

Първото зимно преодоляване на Кончето пък е осъществено през месец март на далечната 1934 г. от Никола Миронски и д-р Любен Телчаров.

Снимки: БГНЕС