Любопитни подсвирквания и чуруликане отекват из джунглата около отдалеченото индийско село Конгтонг. Но това не са птичи песни. Това са хора, общуващи си един с друг чрез музиката – една уникална традиция, която вероятно не се среща никъде другаде по света.

Сред буйните хълмове на североизточния щат Мегхалая майките от Конгтонг и няколко други местни села съставят специална мелодия за всяко дете, разказва Daily Mail.

След това всеки в селото, населено с народа кхаси, се обръща към него с тази индивидуална малка мелодия - и то през целия му живот.

Те имат и „истински“ имена, но рядко се използват. Този обичай е спечелил на Конгтонг прякора „свирещото село“.

Да вървиш по главния път в това селце от дървени колиби с ламаринени покриви, кацнало на хребет, означава да се движиш през симфония от звуци. Майка вика сина си да се прибере вкъщи за вечеря, децата играят, приятелите се шегуват - и всичко това на необичаен, музикален език.

„Композицията на мелодията идва от дъното на сърцето ми“, каза за АФП майката на три деца Пиндаплин Шабонг. „Тя изразява радостта и любовта ми към бебето ми“, според 34-годишната жена, чиято най-малка дъщеря е на шест години.

„Ако синът ми е направил нещо нередно, ако съм му ядосан, в този момент ще го нарека с истинското му име вместо да пея с любов", посочва Ротел Хонгсит, лидер на общността.

Конгтонг отдавна е откъснато от останалия свят - селото се намира на няколко часа тежък преход от най-близкия град. Електричеството пристига в него едва през 2000 г., а черният път е прокаран през 2013 г. Дните минават в търсене на храна в джунглата, оставяйки селото почти пусто, с изключение на няколко деца.

За да се извикат един на друг, докато са в гората, селяните използват дълга версия на музикалното си име с продължителност около 30 секунди, вдъхновена от звуците на природата наоколо.

Обичаят е известен като jingrwai lawbei, което означава „песен на първата жена на клана“ - препратка към митичната майка на народа кхаси.

И необичайно за Индия, това е матрилинейно общество. Собствеността и земята се предават от майка на дъщеря, докато съпругът се мести при жена си и приема нейното име. Но според антрополога Типлут Нонгбри, професор в университета Jamia Millia Islamia в Делхи, това е нещо като „прикрит патриархат“.

Тя каза пред АФП: „Жените нямат правомощия за вземане на решения. По традиция те не могат да участват в политиката, правилата са много ясно разграничени между мъже и жени. Грижата за децата е отговорност на жените. Държавното управление е мъжка функция".

Произходът на jingrwai lawbei не е известен, но местните хора смятат, че е толкова стара, колкото селото, което съществува от цели пет века. Дните на традицията обаче може да са преброени, тъй като съвременният свят се промъква в Конгтонг под формата на телевизори и мобилни телефони.

Някои от по-новите мелодични имена са вдъхновени от боливудски песни. А младежите все по-често не пеятт мелодичните имена на приятелите си, предпочитайки вместо това да им се обадят.

Някои местни жители обаче се надяват да развият Конгтонг, като миналия септември това е едно от 174-те села, номинирани за престижната награда на UNWTO „Най-добри туристически селища“.

Наградата оитличава селата, които „използват силата на туризма, за да предоставят възможности и да опазят своите общности, местни традиции и наследство“.

Източник: profit.bg