Есента е най-спокойния, но и най-пъстър сезон за пътешествия. Сега е времето, в което природата сякаш ни кани да забавим крачка и да потърсим красотата извън града – в скалите, горите и реките, които вече са обагрени от шарената палитра на сезона. Летните жеги вече са отминали, а до студените зимни дни има още доста време. Дните на циганското лято са чудесни за непознати маршрути.  Един такъв маршрут е  Карлуковското плато. Макар, че мнозина свързват района предимно с националната психиатрична болница, всъщност там  е едно от най- красивите места в България. Пресичайки Стара планина, попадаме в подножието на Предбалкана, където три реки преплитат води и скалите пазят древни тайни. Място, където природата е издялала свои храмове, а хората са добавили към тях щипка вдъхновение и доброта.

Древната обсерватория „Провъртеника“

Скалният феномен „Провъртеника“ се намира на левия бряг на река Искър, в сърцето на красивото Искърско дефиле. Това е внушителен отвес, в чийто връх е издълбан кръгъл отвор с почти съвършена форма. Около него се извисяват причудливи скални кули, които при залез изглеждат като застинали стражи на времето. Смята се, че Провъртеника е бил древна обсерватория – в дните на слънцестоенето слънчевите лъчи преминават точно през отвора, превръщайки скалата в естествен слънчев календар. Днес мястото излъчва особена енергия и тишина – от онези, които карат пътешественика да спре за миг и просто да се вгледа в безкрая.

 

Пещера „Проходна“ – Очите на Бога

Една от най-внушителните природни забележителности в страната – пещерата „Проходна“, е разположена само на два километра от село Карлуково. Тук небето наднича през две огромни отвори в тавана, известни като „Очите на Бога“. През тях дневната светлина се стича по каменните стени и превръща пещерата в естествен храм. Поверието казва, че ако върху теб падне капка от тавана, трябва да  си пожелаеш  нещо и то ще се сбъдне.

„Проходна“ е дълга 262 метра и притежава най-високия пещерен свод в България – 45 метра. Обявена е за природна забележителност през 1962 година. От големия вход се организират бънджи скокове, а стените ѝ са популярни сред катерачите.

Недалеч от пещерата, сред скалите, се намира скалната църква „Света Марина“, датираща от XIV век. Макар достъпът до нея да е по-труден, тя си заслужава усилието – малко дворче, запазени стенописи и усещане за духовна тишина, което не може да се опише с думи.

 

Карлуковската света гора и скалният манастир „Св. Никола“

Районът около Карлуково е известен още като Карлуковска света гора. В миналото тук е имало 12 скални манастира, изсечени в отвесните варовикови скали над река Искър. Днес част от тях са възстановени и достъпни за посетители.

Най-известният е скалният манастир „Св. Никола“, до който води новоизграден път и стълбище. Той е впечатляващ пример как човешката упоритост може да съживи забравени светини, без да наруши духа на миналото. Мястото предлага великолепна гледка към дефилето и усещане за покой, което остава дълго след това.

Златният парк и приказните къщички на Ачо

В покрайнините на Луковит се простира Златният парк – едно приказно  място за отдих в района. Малки къщички със зелени покривчета, каменни пейки, мостчета и дървени скулптури ни пренасят в Средната земя на Толкин и очекваш всеки момент през кръглото прозорче да се покаже самият Билбо Бегинс.  Всяка от къщите е дело на един от най- известните жители на Луковит – пещернякът Ачо. Той и съпругата му Петя са следват мечтите си и градят своята каменна приказка. Споделят я с всеки , който оиска без да очакват нищо насреща. Достъпът до Златния парк и къщите е свободен.

В езерото в парка плуват водни лилии, донесени от Ропотамо, а по алеите ще срещнете множество изработени от дърво и камък фигури, които радват децата и вдъхновяват възрастните. Паркът е отлично място за семейни разходки и пикник сред природата.

Наблизо се намира и малък зоокът, както и началната точка на лодка, която предлага кратка разходка из езерцето до ВЕЦ Луковит и реката Златна Панега – едно от най-романтичните преживявания в региона.

 

Екопътека „Искър – Панега“ – млечно синята река

Едно от най-големите съкровища на района е екопътеката „Искър – Панега“, започваща в края на Луковит. Тя следва течението на река Златна Панега, чиито води имат характерен млечно-син цвят заради високото съдържание на калциев карбонат.

В началото маршрутът се разделя на две части – „За младите и смелите“, който е по-стръмен и приключенски  и „За бабите и внуците“ – по –равен и по-лесен. Те отново се събират след няколко минути и продължават покрай реката, преминавайки през дървени мостчета, беседки и наблюдателни площадки.

Пътеката е добре поддържана, подходяща и за деца. По нея можете да се насладите на причудливи скални образувания, богато биоразнообразие и невероятни гледки към дефилето.

 

Малките чудеса край Луковит

Районът около Луковит е част от Геопарк „Искър – Панега“ – първият подобен парк в България. Освен с природните феномени, той впечатлява и с оригинални инициативи на местни хора, които с много труд и любов превръщат своя край в жива галерия от камък и дърво.

Малки каменни къщички, причудливи табелки, скулптури на животни и цветя посрещат всеки пътник, напомняйки, че тук доброто не е абстракция, а ежедневие.