Очаква ни поредица от почивни дни, а синоптиците обещават слънце и високи температури. Ако не сте планирали по- дълга ваканция извън града, можете да използвате някой от дните да се запознаете с някои от интересните археологически паметници около Пловдив. В рамките на 40-50 минути с автомобил , вие можете да стигнете до интересни места, които да покажете на децата си. 

Ето и нашите 5 предложения:

1. Тракийската гробница в Старосел

Тракийския култов комплекс в Четиньова могила край Старосел е един от най-ценните паметници, останали от времето, когато тук е била държавата на траките. Той е датиран от края на V и началото на ІV в.пр.Хр.. 

Ненадминати майстори на строителството, архитектурата и приложните изкуства, траките са създали истински шедьовър. 

Смъртта не е край, а преход към други измерения – в това силно вярват траките, затова техните погребения са празник. Подготовка за друг, по-добър живот. В този факт ни убеждава и некрополът, намиращ се на 4 километра от Старосел, който е най-големият намерен досега тракийски царски комплекс с мавзолей.

“Храмът” се превръща в мавзолей в средата на IV в.пр.Хр., когато в него се полага тялото на тракийски цар. Традицията на траките повелява един истински владетел да бъде положен с най-бляскавите доспехи и любимия кон, но вследствие на поредица от ограбвания и разрушаване на гроба до нас достигат само петнадесет пластинки от златната ризница, дванадесет бронзови върха за стрели, сребърни халки, късове от керамични съдове.

На 30 метра южно от куполната сграда археолозите попадат на невиждан до момента тракийски храм. Освен че е изграден във вече съществуваща могила, уникалното на този храм е колонадата от шест лицеви и две странични колони, изработени в ранен дорийски стил. Но изненадите не свършват до тук! Около храма са открити кенотаф (празен гроб) и три ями, в които са намерени златен пръстен, съдове, конска амуниция, въоръжение…

2. Белинташ

Белинташ е второто най-голямо скално-изсечено светилище в България след Перперек. Но независимо от различните теории за формирането и значението на това място, то е магнетично преди всичко заради красотата на планината и възможността да погледнеш отвисоко и надалече.

До Белинташ се достига по пътя Асеновград – Кърджали, и в края на първото село Червен, вдясно, се отбива за селата Горнослав, Орешец и Три могили. Пътят е тесен, но в сравнително добро състояние. След Орешец има разклон за село Мостово и село Врата. Поема се към Врата, и в края му асфалтовото шосе свършва. Там е добре да се паркира, но може и да се продължи още малко по черния път. Следват се табелите за Белинташ. Разходката трае около 40-50 минути. Денивелацията е около 100 м. На скалата се изкачва по метална стълба, за да ти секне дъхът. Там има издълбани отвори с различна големина. 

Според някои тези отвори образуват карта на звездното небе. 

3. Крепостта Палистера

Близо до центъра на Пещера се намира и античната крепост Перистера, която е разположена на хълма "Св. Петка".  В превод от гръцки името й означава Гълъбовата крепост, като според археолози най-ранната датировка трябва да се търси някъде през 4 век след Христа.

За произхода на името на крепостта е съхранена следната легенда: "Когато през 313 година във Византийската империя било въведено християнството, местните обитатели трябвало да изберат на кой от хълмовете в околността да изградят своята църква. Така от хълма "Света Петка" литнало ято гълъби".



Крепостта "Перистера" заема целия хълм "Св. Петка" и има ясно обособени цитадела, вътрешен град и подградие, разположени на площ от около 15 дка. Засега са изяснени и реставрирани крепостните стени на цитаделата и на вътрешния град. Вероятно подградието е частично застъпено от съвременните улици и сгради на Пещера, включително и от пътя Пазарджик – Пещера, където е имало порта с арка, непосредствено източно под крепостта.

Съвременната архитектурна реконструкция на укрепителната система на цитаделата на "Перистера" изцяло се основава на резултатите от археологическо проучване, като се придържа към автентичния вид на късноантичното съоръжение.

4. Хисаря

Градът е бил част от Одриското царство и около минералните извори били изградени лечебно-религиозни светилища (нимфеуми). От този период датират големите тракийски култови съоръжения край Старосел.

След завладяването на провинция Тракия от римляните през 46 г. около минералните извори възниква голям римски град. През 293 г. император Диоклециан му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепяване с масивни крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град Диоклецианопол се нарежда сред първите места в Европа. На много места крепостната стена достига височина до 11 m, а южната крепостна порта се извисява на 13 m. Крепостта е имала 44 кули.

В античния град се е влизало през 4 големи порти. Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени римски терми на Балканския полуостров, в които са били извършвани процедури и лечение с минерална вода. Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност. От вътрешната страна помещенията са били облицовани с бял мрамор. За отопление е била използвана минералната вода.

Амфитеатърът е бил едно от най-посещаваните и любими места на хората в онази епоха, дошли в Диоклецианопол на отдих и развлечение. Амфитеатърът е от типа на циркусите, в които са се провеждали спортни състезания и борби с животни. Построен е през първата половина на III в. и е спазвал каноните на новата християнска идеология да не се пролива кръв. Отлично запазена е арената и обслужващите амфитеатъра помещения. През 306 г. била построена банската сграда при извор Момина баня, където и сега е запазен керамичен надпис, дълъг 16 m, с имената на римските съимператори Максимиан Галерий и Лициний-баща.
 

Некрополите на Диоклецианопол са разположени извън рамките на крепостните стени. На около 300 m южно от укрепения град се намира римската гробница. Тя е запазена в оригинал и е достъпна за посещения. Характерна е с дългия си коридор, гробна камера и пъстроцветна подова мозайка.

Всички паметници на културата в Хисаря са достъпни за посещение от гостите на града.

 5. Червената църква край Перущица

Червената църква е един от бисерите на раннохристиянската архитектура в Европа, архитектурен и археологически паметник от национално значение. 

Раннохристиянска базилика Червената църква се намира на 2 километра североизточно от Перущица. Началото на селищния живот е поставено около VI век пр. Хр. Праисторическо селище е открито на 500 метра от църквата. Наблизо има свидетелства и за друго селище в местността Дяковица, като то датира от IV в. пр. Хр.

Червената църква е изградена през Ранното средновековие - V–VI век от новата ера. Централната сграда е с форма на четирилистник, разположена върху останките на друга разрушена постройка с почти същия план.Останките са основната част от църквата и включват четириконхалното пространство, заедно с два обходни коридора, разположени около северната и южната конха. Впоследствие са прибавени още помещения: двоен притвор, параклис, долепен към него от южната страна, и баптистерий (кръщелна) от северната. Портик с колони от запад оформя входа на църквата. Подходът към последния е по каменно стълбище, от което има запазени само отделни блокове. Общите размери на църквата са: дължина - 32,45 метра и ширина - 29 метра.

През периода 2010-2013 г. е реализиран проект за укрепване, консервация, достъп и социализация на археологическия обект. Осигурена е пътна връзка, приемна сграда, околното пространство е благоустроено, съобразено с изискванията за изграждане на достъпна среда за хора с увреждания. След реконструкцията са оформени пешеходен достъп до църквата и панорамна алея, изградени са подход за инвалиди и информационен център. Създадено е художествено осветление, което осветява обекта през нощта.