Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“, известен още като Стария град, е разположен върху три от хълмовете на Пловдив – Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. Наричаме ги още Трихълмието. Стария Пловдив заема площ от 35 ха и е формиран вследствие на непрекъснатия живот в града в продължение на векове - от праисторията до наши дни и съчетава в себе си духа и архитектурата от Античността, Средновековието и българското възраждане. Старият град е една от най-популярните туристически дестинации в Пловдив.

Какво още знаем за него - любопитните факти вижте във видеото на ТРАФИК ТВ:

 

Пловдив е един от най-старите градове в Европа – по-стар от Рим и Атина, съвременник на Троя и Микена. Градът се заражда през IV хил. пр. н.е. върху пловдивското трихълмие, когато траките създават първото селище на Небет тепе. През IV век пр. Хр. е завладяно от Филип Македонски, който го прекръства на Филипопол, популярно в древния свят. По-късно траките си връщат властта над града, но след серия от битки, през I в. той попада под римска власт. След включването на тракийските земи в пределите на Римската империя градът е избран за административен център на обявената през 46 г. от н. е. римска провинция Тракия. Заради стратегическото разположение на градския акропол върху трите хълма римляните го наричали Тримонциум (т.е. „градът на трите хълма“). Римската епоха (II-IV в.) е своеобразен „златен век“ в развитието на античния град. Археологическите проучвания са разкрили останки от някогашните бляскави обществени сгради, част от които се намират в Стария град: красив амфитеатър, внушителни крепостни стени, езически храмове, акведукти, аристократични домове.

Следват византийският период – в края на IV в., и заселването на славяните, които кръщават града Пълдин. По времето на създаването на Първата българска държава (VII в.) Пълдин остава извън границите ѝ. Хан Крум първи завладява града през 812 г., а официалното му включване в границите на държавата е малко по-късно – по времето на Хан Маламир. Византийците успяват да го върнат към територията си, но с променлив успех. През вековете властта над града преминава от едни в други, като за кратко дори става владение на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Окончателно градът е предаден на българите през 1344 г. От периода на Средновековието в Стария град е запазена източната порта на крепостните стени – известната Хисар капия.

По време на Възраждането Пловдив е важен икономически център. В града живеят много заможни и образовани хора, които пътуват из цяла Европа. От своите пътувания те донасят не само екзотични стоки, но и нови културни течения. Богатите пловдивски търговци показват благосъстоянието си чрез строежа на красиви, богато орнаментирани къщи, станали емблематични за Стария град. От периода на Възраждането са запазени също храмове и обществени сгради, които допълвали духовния и културен живот на будното пловдивско общество.

Днес античните, средновековните и възрожденски паметници съжителстват в неповторими ансамбли на територията на Стария град.

Археологически комплекс Небет тепе

На Небет тепе се намират останки на първото праисторическо поселение на Трихълмието, датирано към енеолита. През XII в. пр. н. е. прераства в древнотракийския град Евмолпия – един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Разкритите здрави крепостни стени, ограждащи светилище и аристократичен дворец, са основните компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да е спойка, с големи сиенитни блокове, в т.нар. циклопски градеж.


Разкрити са още градско селище от времето на Филип Македонски (IV в. пр. н. е.) и крепостни съоръжения с бастион, зърнохранилище и квадратна кула от IV-II в. пр. н. е. до II-IV в. н .е. Когато древнотракийската Евмолпия се разширява по цялото Трихълмие, както и в подножието му (през елинистичната епоха), старото заселище с крепостта на Небеттепе се превръщат в цитадела на градския акропол.

Античен театър

Един от най-ценните паметници на богатото археологическо наследство на древния град. Античният театър е най-голямо постижение в областта на реставрацията на паметниците от античността в България.

Построен е през 90-те години на I в., по времето на римския император Домициан. Театърът е разположен в естествената седловина между Джамбаз тепе и Таксим тепе. Театронът е разчленен на 2 ранга от по 14 реда седалки, отделени с хоризонтална пътека (диазома). Вероятно театърът е побирал около 3500 зрители. От южната страна на полукръглата орхестра се издига 3-етажната сценична постройка, украсена с фризове, корнизи и статуи.

Театърът е проучен археологически, консервиран и реставриран под ръководството на Л. Ботушарова и В. Коларова в периода 1968 – 1984 г. Тук се провеждат редица културни прояви, сред които Верди фестивал и Международният фолклорен фестивал.

Хисар Капия

Хисар капия е порта през древните крепостни стени на Филипопол. Тя датира от 11 – 13 в., но основите са от римско време. Портата е била сред трите входа (заедно със северния и южния) към Трихълмието. По време на Османската империя възрожденски къщи са вграждани в останките на старите крепостни стени.

Източна порта на Филипопол

Източната порта на Филипопол е една от входно-изходните артерии на античен Пловдив. През нея се е осъществявала основната връзка между Филипопол и Византион. Предполага се, че тя е изградена през II век по времето на Император Адриан и е основно реконструирана през IV век. Комплексът около портата е открит и разкопан през 70-те години на ХХ век. Руините ѝ лежат в североизточното подножие на Стария град.