В Калофер бе кулминацията на тържествата посветени на 171-та годишнина от рождението на Христо Ботев. Стотици хора от страната участваха в митинг поклонението в родния град на поета и революционер.

Там прозвуча първото негово стихотворение посветено на майка му "Майце си". Пред паметника на неговата майка бяха поднесени цветя.  В своето слово вицепрезидентът Илияна Йотова каза, че всеки българин дълбоко в душата си има запазено място за поета – революционер.

Видео на ТРАФИК ТВ от честванията - вижте тук: 

„Трябва да четем заветите на един млад човек, само на 28 години, които повеляват няма място полуистината, полувярата, полусвободата и слепците с очи. Няма място лъжеидеалите и лъжегероите, трябва ни истината и смелостта да застанем пред проблемите, да ги решаваме в полза на народа, който ни е избрал”, припомни Йотова.

Според кмета на Калофер Румен Стоянов България трябва да се гордее, защото младите идват в родния град на Ботев, за да се поклонят пред подвига му.

Десетки жители и гости на града изкачиха стълбите на площада, за да се поклонят пред паметника  на българския герой.

Пред паметника на Ботев бе положен 16 метров гирлянд на славата.

ИСТОРИЯ

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година (25 декември 1847 година стар стил) в Калофер, в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков (1815 – 1869) и Иванка Ботева (1823 – 1911). Съществуват и други хипотези за родното му място, които днес се отхвърлят от изследователите – че той е „из Карлово“, както пише в едно официално писмо на Найден Геров, или че е роден в село Осен, както споменава самият Ботев в статията си „Примери от турското правосъдие“.

Ботев е син на Ботьо Петков (1815 – 1869) и Иванка Ботева (1823 – 1911).[3] Баща му е учител и известен просветен деец, родом от Карлово, учил в Одеса, съставител и преводач на учебници, а майка му е от скромно калоферско семейство. Освен Христо Ботев, двамата имат още осем деца: Ана (1850 – 1867), Петко (1852 – 1872), Стефан (1854 – 1890), Кирил (1856 – 1944), Тота (1859 – 1864), Генко (1861 – 1863), Генко (1863 – 1866) и Боян (1866 – 1885). 

Националният музей „Христо Ботев“ в Калофер
Христо Ботев вероятно е роден в стая на калоферското училище, в която живеят родителите му. Малко по-късно в Калофер е построено ново училище и семейството наема къща на Генко Филов, в която Ботев прекарва първите няколко години от живота си. Тази къща е унищожена по време на Руско-турската война, но през 40-те години на XX век е възстановена и превърната в Национален музей „Христо Ботев“.

През 1854 година Ботьо Петков не успява да се споразумее с калоферската община за заплащането си и се премества в Карлово. Там семейството живее в къщата на майка му в Табашката махала, а Христо Ботев тръгва на училище, като негов учител е баща му. През 1858 година Ботьо Петков обвинява управата на карловската община, че се опитва да си присвои пари, завещани за училището, след което се връща в Калофер. Общината се опитва неуспешно да го настани в къща на живеещия в Цариград търговец Христо Тъпчилещов, след което семейството се настанява в къща на хаджи Нестор. След връщането им в Калофер Христо Ботев постъпва в местното трикласно училище, където учител е баща му.

След Освобождението Денят на Христо Ботев се отбелязва на годишнината от смъртта му, 20 май. При въвеждането на Григорианския календар през 1916 година денят е отбелязан точно една година след предходния – на 2 юни, като тази традиция е запазена и до днес. В същото време, според Григорианския календар годишнината от смъртта на Ботев е на 1 юни. Причина за тази разлика е фактът, че 1900 година е високосна в използвания до 1916 година Юлиански календар, но не и в Григорианския.