Изработването на сурвачки за първия ден от новата година е стара българска традиция. В Калофер сурвакарите тръгнаха по къщите още от 31 декември. Преди празника обичайно десетки възрастни и млади жени и деца се събират, за да изработят най-красивите сурвачки. Освен тази традиция в района на подбалканското градче и до днес днешен се отбелязват и друг древен ритуал - така наречения "парен петел".

В Калофер хората изработват сурвачки от естествена вълна, сушени плодове и пуканки. Най-отгоре задължително слагат панделка, символизираща националното знаме. Традицията за направата на сурвачките се предава от поколение на поколение. 

"В навечерието на Сурва ги учим как да си приготвят сурвачките. Разказваме им ние когато сме били като тях нашите баби и дядовци как са ни учили как да правим пискюлчета, как да украсяваме, как да свиваме от дряна сурвачките.", обяснява най-възрастната дама в къщата. 

В миналото сурвачките са били само с пискюли в бяло, зелено и червено и са били изработвани от мъжете. На 1 януари те са ги закрепяли за своите навуща и така са играели хоро. 

Огънят гори в средата и елхата, нахващат се на хоро и се веселят по случай празника и настъпването на новата година. 

Марина Диманова е един от многото ентусиасти, които се включиха в изработването на българския символ за Сурва. И от своята баба знае посланията, които традиционно се пожелават на този празник.

Още вижте във видеото на ТРАФИК ТВ:

 

Освен Сурва, в първия ден на годината десетки момичета и млади жени от Калофер ще пресъздадат и древния обичай „парен петел”. При него се приготвя украсено с босилек и здравец менче с „мълчана” вода, в което всяка девойка оставя пръстена си. Рано на Васильовден жените избират най-духовитият и разговорлив мъж, който вади пръстените и нарича за женитба, здраве, берекет, успех и късмет. Веднага след това „се попарва“ петел. Празничното хоро се повежда заедно с жертвеното животно, което се изпича и се раздава на присъстващите.