Треньорът Александър Цоканов дава личен пример за това, че пред волята и желанието няма физически бариери. С над 70% увредено зрение, той печели множество първенства по лека атлетика, постигайки европейски и световни върхове. В момента работи като учител по физкултура и отделно тренира деца с физически увреждания.

Съзнателно не се подготвих за срещата, направих всичко възможно, за да нямам очаквания. Така се оказах на една абсолютно нормална тренировка. Иван дойде първи, стиснахме си ръцете, поздравихме се, размени няколко думи с „тренера“, започна да загрява. Виктория и Хакан дойдоха заедно. Тя бе малко притеснена, а Хакан влезе в залата, както влиза герой, изигран от Ал Пачино във филм за гангстери.

Историята на различните деца и различния треньор - разказва новото попълнение в екипа на TrafficNews.bg репортерът Андон Мутафчиев:

Докато децата загряваха, си говорихме с Алекс за спорта, за постиженията, за живота. Всичко изглеждаше така, както го бях запомнил от тренировките в юношеските си години. По време на интервюто, когато Алекс ми каза, че иска да научи децата, че могат да правят всичко, се усмихнах. Кой родител или наставник не се опитва да направи същото? Едва когато благодари на хората, които са му помогнали да стане това, което е, разбрах какво има предвид. Но за това по-късно.

Разговорите с децата ме изненадаха. Изключително рядко се случва да се получи лек и непринуден диалог с дете пред камерата. То и с възрасни е трудно в повечето случаи. Иван още с влизането си ми направи впечатление на дисциплиниран и целеустремен млад мъж, в разговора ни го потвърди. Отговаряше кратко, ясно и точно. Виктория се държа притеснено, но въпреки това се справи прекрасно. Хакан пък нахакан, весел и отворен. След второто изречение видях силните им характери.

Тренировката свърши, казахме си „Чао“. Докато се връщахме в офиса, разбрах на какво иска да научи децата Алекс, както и на какво са го научили неговите ментори. Да не им пука. Да не им дреме от погледите, които усещат по кожата си, от думите, които чуват зад гърба си. Да гледат снизходително на хората, които не могат да намерят правилните думи, когато говорят с тях. Да не изпитват страхове, че някой може да ги излъже или им мисли злото. Не защото никой няма да го направи, а защото това просто е част от живота. А той е прекалено кратък, за да ни дреме за мнението на другите.

В плановете на Александър Цоканов е клубът да се разшири, за целта той ще търси деца с увреждания в училищата в България, за да им предаде най-важния урок.