От птичи поглед е много по-красив, отколкото отблизо, нали?  Една от спортните емблеми на града ни – стадион Пловдив, вече близо 30 години стои замразен във времето и пространството и чака своя нов живот. Построено в средата на миналия век предимно от доброволци, най-голямото спортно съоръжение в България помни паметни футболни битки на Ботев и Локо, незабравими спортни мигове и грандиозни концерти. От години се бистрят варианти за неговата реконструкция и привеждането му в подобаващ вид, но белезите на времето са прекалено големи, за да бъдат заличени с един замах или с няколко долара повече.

През какво ли не се мина! Спор за собствеността между община и държава, провалена концесия, писма до Спортното министерство, испански инвеститори, доведени от легендата Христо Стоичков, технически експертизи... Управници се изреждаха да умуват как да бъде излекувана голямата рана на Пловдив, спрягаха се суми от 25 до 125 милиона, варианти от бутане и изцяло нов строеж до частична реконструкция. За съжаление всичко продължава да бъде в сферата на приказките и добрите намерения. Хубавите неща стават бавно, са казали хората. И ние продължаваме да се надяваме – все някога трябва да стане. Красив е нали? А може да бъде и много по-красив.