Преди няколко дни вулгарно изказване в час по литература  на 16-годишна ученичка от пловдивското СОУ "Св. Патриарх Евтимий" предизвика остро възмущение в социалните мрежи. Реакцията на нейните съученици, които се кикотят, докато момичето обижда учителката им по литература, също буди недоумение. Родители и учители бяха потресени от непредизвиканата грубост, лееща се от устата на десетокласничката. 

След като изпълненията на ученичката станаха обществено достояние, тя е излязла в болнични, а ръководството на училището все още не е взело окончателно решение как тя да бъде наказана. Учителка от същото училище обаче търси корените на проблема. Ето какво е написала дамата във Фейсбук. Постът й масово се споделя от учители и ученици от училището.

Ето какво е написала тя:

 

Заради очите на
дъщеря ми,
и на учениците ми

Днес съм тъжна.
Една нелепа и неадекватна политика по отношение на училището вече ражда гнилите си плодове. Когато нещо е изгнило преди да е узряло, е уродливо.
Като думите на едно 16-годишно дете, които то изрича на територията на една национална и духовна институция, думи –червеи, хвърля ги в лицето на един достоен човек и учител, под аплодисментите на безумен смях, и с лека ръка хвърля петно, щедро размазано в медийното пространство.
Вероятно някой ден ще разбере. Дано! заради всички!
Но сега аз не искам да мълча.
Искам да кажа, че има проблем!
Проблемът не е само в едно училище. Просто някои училища не са толкова известни.
И тези, които ехидно се смеят сега, са утрешните „герои“ на вестникарските колонки.
Този проблем зрее от доста време повсеместно, но в началото на настоящата учебна година, с биенето на първия звънец, му поляха вода...и му върви по вода.
Днес не съм ядосана. Тъжна съм..
Мой колега бе обект на недопустимо посегателство на работното си място и бе подложен на унизителен психически тормоз.
Утре може да бъде всеки един от нас.

За това високо и ясно казвам:
- заставам до колегата си с човешката си подкрепа и съпричастие
- заставам с човешката си и професионална подкрепа пред очите на учениците от моя клас/ и на всички мои предишни класове!/, с които работим заедно от пет години, и с труда си продължаваме да градим доброто име на нашето училище, което не оцелява, а съществува и живее пълноценно вече 75 години
И протестирам!
Срещу
- бумащината в образованието – не ме превръщайте в чиновник
- безнаказаната простащина
- липсата на механизъм, който да гарантира не само правата, но и задълженията на учениците в училище, и на техните родители
- липсата на механизъм, който да гарантира не само нарастващите лавинообразно задължения на учителя, но и неговите човешки и професионални права

Сигурна съм, че всеки един от нас греши, и се учи от грешките си. Дано това е повратният момент в един млад живот. Желая го искрено!
Сигурна съм, че някои неща в живота ни бележат до живот. Желая много красиви и смислени неща, които да изтрият чернилката в един зрял живот. Желая го искрено!

Училището, в това число и нашето, е пресечна точка на хора, съдби, на надежди и амбиции.
На минало, настояще и бъдеще.
Инструментите, с които работя са думите, мисълта, реда, толерантността, всеотдайността, знанието и духовността.
Тези инструменти не мога да превърна в оръжия.
Това е моята гражданска позиция , човешка солидарност и морална убеденост