Липсата на адекватна грижа е несъвместима с живота при хората, настанени в социомедицински заведения. Именно такива груби нарушения и неадекватна помощ според три сестри са съпричинили смъртта на техния баща, настъпила на 3 юли. Елена Минева, Мими Аргирова и Иванка Славова са загубили своя баща Петър Радев, след като мъжът е бил настанен в Дом за хора, страдащи от деменция "Св. св. Козма и Дамян", с. Горна Махала.

Жените твърдят, че баща им е постъпил в социалното заведение през февруари в добро здраве, а няколко месеца по-късно тялото му е осеяно от рани от залежаване, има след от връзване, дават му се медикаменти, които нарушават нормалните му жизнени функции, получава инсулт, който не е отразен от персонала в дома. Натрупването на тези фактори, които според жените са допуснати поради немара, изпращат в реанимацията баща им, където мъжът дни по-късно издъхва. В "актива" на критичното здравословно състояние на Петър, жените добавят и абсурдно грубото отношение, което по техните думи са срещнали в отношенията си със служителите в Дома и липсата на обратна връзка за точното състояние на баща им. 

Категоричността им в така изказаните обвинения към персонала на Дома е обезпечена и в официална жалба към Агенция социално подпомагане /АСП/, която можете да прочетете в пълен обем по-долу. 

По представените обвинения във връзка с жалбата, наш репортер потърси за коментар представител на Дома по телефон, открит в каталог на Действащите социални услуги в България. Слушалката бе вдигната от жена, служител на Дом "Св. св. Козма и Дамян", която категорично отказа да се представи. Оказа се, че тя е в болнични, а при запитване от наша страна за причините, отговаря: "Заради този казус, тези жени тровят нервите на работещите".

Въпреки всичко анонимната служителка побърза да отхвърли всички обвинения. Тя посочи, че от АСП са направили проверка в Дома и можем да изискваме тяхното мнение. 

"Няма смисъл да коментирам случая. Те не знаят какво търсят. При три дъщери и съпруга те си оставиха бащата, който беше гледан много добре, и после имат претенции. Ако имаха претенции да си го бяха гледали. Те избиват някаква вина и някакви комплекси за липса на дъщерна обич", опонира служителката.

При въпроси за декубиталните рани и че не е викана спешна помощ при критичното му състояние, жената категорично отсече: "Това не е вярно. По време на пребиваването му в Дома имаше рутинна проверка от Инспектората на Социално подпомагане. Ако е имало нещо провокиращо, те щяха да го видят през тридневния си престой". 

Като абсолютни измишльотини бяха определени и тезите за връзване на мъжа. Служителката изпадна и в по-остри реплики, като посочи, че ако такива действия са прилагани от роднините в дома им, то това не означава, че в Дома се прави. 

Наш репортер се свърза с директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане, г-жа Емилия Иванова, която потвърди, че случаят е поет от Агенцията. Към момента се води разследване, инициирани са проверки. 

"Главен експерт бе вчера на проверка в Дома. Ние не сме контролиращ орган, но на регионално ниво сме длъжни да дадем становище дали да бъде проведена детайлна проверка от Инспектората към Агенцията за социално подпомагане. След проведения оглед от наша страна, такава проверка категорично ще бъде изисквана", подчерта Иванова и допълни, че в едномесечен срок ще има резултати от щателната проверка, която те ще изискват в становището си. 

Въпреки опроверженията за раните отстрана на служителката на Дома, в епикризата, издадена от болницата, ясно е записано, че такива са налице. Срещу обективно състояние, при постъпването в медицинското заведение, пише: "Крайно тежко общо състояние. (...) Следи от охлузвания в областта на глезените и таза, огромен декубитус в областта на сакрума".

Ето и пълния текст на жалба, с която трите сестри сезират Агенция социално подпомагане:

От м. Февруари 2018 г. баща ни Петър Минев Радев беше настанен в Дом за хора, страдащи от деменция – ДПЛД „Св. Св. Козма и Дамян“, с. Горна Махала, общ. Калояново. Физически той беше здрав, самообслужващ се, но със 100 %, увреждане на мозъка. Хранеше се, ходеше, беше без памперси и по нищо не личеше, когато го посещавахме, че той има множество рани по седалището и глезените на краката. Посещавахме го ежеседмично, като при последното посещение на 20.05.2018 г., той видино залиташе, движеше се бавно, говореше бавно, тихо и се хранеше с наша помощ. По повод промененото му физическо състояние поискахме обяснения от дежурната сестра. Въпросът ни беше директно зададен: „Какъв медикамент му се дава?“ Отговорът беше: „Хлорпротексен“. Попитахме по колко mg.? Отговора беше 30 mg сутрин и 15 mg вечер. Помолихме да бъде спрян този медикамент. Отговора беше: „Вземете си го вкъщи!“. На въпроса ни ако падне и се удари (навреди), какво ще правим? Отговора беше: „Така падат всички и си чупят ръце и крака“. Дежурната сестра беше изключително груба, и хора безчувствени като нея, нямат работа в тези домове.

На следващата седмица, на 25.05.2018 г., майка ни е получила обаждане от дома, че баща ни не е добре и е с температура и на антибиотик. Поради семейни причи не успяхме да посетим баща ни същият уикенд и веднага на 28.05.2018 г. (понеделник) се обадихме на дежурната сестра за подробна информация. Беше ни отговорено отново, че е с температура вероятно от простуда и да се обадим на следващяит ден след 09:00 ч., когато постъпи на работа старшата сестра. На 29.05.2018 г. (вторник) се обадихме в 08:50 ч. и тогава ни съобщиха, че е в изключително тежко състояние и може всеки момент да изпадне в кома.

На въпроса ни защо не е потърсена бърза помощ своевременно, с оглед на тежкото състояние ни отговориха, че за това е необходимо направление от личният лекар. Казахме, че ние ще повикаме бърза помощ и тръгваме веднага към дома, те казаха, че те ще се обадят. Когато пристигнахме, трите дъщери на Петър, в дома след 40 мин. го намерихме наистина в критично състояние. Беше получил инсулт според нас, а според старшата сестра нямаше такъв. Медицинската старша сестра и санитарките бяха груби и арогантни към нас и баща ни. На въпроса ни от кога е в това състояние и защо не е потърсена спешна помощ, ние не поучихме отговор. Опитахме се да се свържем с директорката на дома, от която и към момента нямаме обаждане. Казаха ни, че предният ден е бил добре, в последствие разбрахме от обърканите им лъжливи обяснения, че предният ден е бил на количка, с памперс и т.н. След пристигане на спешна помощ, баща ни беше откаран незабавно в наше пресъствие в болница „Св. Иван Рилски“. Беше приет от екип от четирима лекари и незабавно му беше направен скенер, който установи, че е с тежък инсулт. Беше настанен в реанимация, в критично състояние. От лекарят, който го прие в реанимация д-р Костадинов, разбрахме че баща ни е силно дехидратиран, с множество декубитални рани по седалището и глезените, в следствие връзване, един от които с некроза. Разбрахме също, че раните са дълго време, не лекувани, не е получавал вода и не е ясно от колко дни е с инсулт без адекватна помощ. След 5 дни в коматозно състояние в реанимация, татко почина.

Бихме искали да изразим дълбоката си болка и възмущение от целият персонал на дома и се питаме що за хора са всички, които работят там. Питаме се този дом, е дом за хора с деменция, или санаториум за обслужващия персонал. Нашият баща не буйстваше, не посягаше на хора, не чупеше, но на тях им пречеше, защото подреждаше столовете в столовата и пускаше кранчетата на чешмите. За нас те са убийци на хора! По повод спешната помощ за баща ни се оказа, че в дома има и друга жена на 65 г. в кома (умираща), за която също не е оказана помощ преди това.

Прилагаме епикриза от болница „Св. Иван Рилски“ относно състоянието на баща ни.

Ето и епикризата от болницата: