Постоянно четем и цитираме признания за красивия Пловдив, за древния Пловдив, за индустриалния Пловдив, за туристическия Пловдив, но почти дума не се отделя за онзи, другия Пловдив – мръсния и токсичния.

Казват, че най-голямото постижение на дявола е, че успял да заблуди всички, че не съществува и е потънал в забрава. Е, колкото по-малко се говори за пловдивския дявол, толкова повече хората смятат, че той не съществува. Но ние всеки ден сме с него. Докато отиваме на работа, докато караме детето на училище или излизаме на „чист въздух” в пловдивските паркове. Дяволът трайно се е настанил в ежедневието ни, но ние не вярваме, че съществува.

Каква е реалността обаче?

Пловдив е градът с най-мръсен въздух в цялата страна, а и в Европа. Средно около 3 месеца в Пловдив замърсяването на атмосферния въздух е огромно. Според СЗО на ден нормите на ФПЧ, които не трябв да се надвишават е 40 µg/m3 фини прахови частици с размер 10 микрона (ФПЧ10). В Пловдив обаче е ПЕТ  пъти над нормата в последните 2 месеца. С други думи във въздуха витаят над 200  µg/m3 фини прахови частици. 

Тези наглед малки частици имат пагубно въздействие върху здравето. Освен всички познати респираторни болести, астми и алергии, ФПЧ дават сериозно отражение върху кръвоносната система, което може да е причина за онкологично заболяване, инфаркти или инсулти.

Как се справяме с проблема?

Никак! Истината е, че мерките, както на национално ниво, така и на местно, са в рамките на бюрократичната статистика за отчитане на дейност. Проблемите с мръсния въздух са основно от четири източника. Това се дължи на използването на твърди горива за отопление в битовия сектор, следвано от транспорта, строителните дейности, промишления сектор и безветерието.

Освен регулярните глоби на РИОСВ към част от предприятията и информационните кампании други мерки срещу замърсяването няма. Единствената акция на Община Пловдив пък преместването на измервателната станция от Баня Старина в Тракия. Идеята бе да се покаже, че въздухът не е толкова мръсен, колкото се изкарва. Комично обаче се оказа, че в Тракия е най-мръсният въздух в цялата страна!

Какво може да се направи, а не се прави?

Любимата фраза на кмета Иван Тотев е, че в Пловдив се строят велоалеи и са заложени екологични двигатели за новите автобуси от градския транспорт.  Това е класически пример за бюрократичната статистика за отчитане на дейност.

Велоалеите са нещо прекрасно, но… Истината е, че най-мръсен е въздухът в диапазона декември – март.  В момента велоалеите са абсолютно неизползваеми, поне с велосипеди, ако хората тръгнат с кучешки впрягове и шейни, да  тогава е чудесен алтернативен транспорт.

Софийската кметица Йорданка Фандъкова вече заговори за безплатен градски транспорт.  В Пловдив това обаче е невъзможно да стане! Първата причина е, че  електронното таксуване не може да заработи все още и парите от билети и карти се прибират от превозвачите. Дори като тръгне градските власти ще трябва да пипнат сериозно рамките на бюджета, за да плащат компенсации на превозвачите. Стане ли обаче дума за пари, всички еконастроения изчезват.

Старите коли, които замърсяват най-много атмосферата в момента плащат най-нисък налог. Това само по-себе си е абсурдно, но има своята логика за властимащите. Градоначалникът призна, че има и социален момент и слагането на големи налози на старите автомобили би бръкнало сериозно в джоба на хората с по-ниски доходи. С други думи никой политик не би тръгнал срещу голяма част от избирателите си.  

Но дори и някой кмет да има смелостта да го направи, по-малките съседни общини веднага биха прилапали данъчните декларации на старите автомобили. В този смисъл проблемът трябва да се реши на национално ниво, но тук отново идва проблемът с избирателите и политиците.

Битовото отопление е може би най-големият бич на чистия въздух. Ясно е, че най-евтино и ефективно е отоплението на твърдо гориво. Но въздухът, който дишаме е на всички. Абсолютно безумен е фактът, че Тракия, която бе цялата топлофицирана в момента здраво пуши от въглища и дърва, а радиаторите са дадени на белканто.

Няма по-добро отопление от парното, както за атмосферата, така и за джоба на хората. Но зулумите и злоупотребите, които направиха директорите на топлофикациите през прехода, изплашиха хората от отоплението на ТЕЦ. А веднъж опариш ли се… Това е и причината да се строят мегаблокове по 13-14 етажа в Пловдив, които не са топлофицирани. Просто почти никой не иска парно.

Вариантът – филтри на комините в Пловдив. Вече трета година развитие по този проект няма. Ако Община Пловдив наистина я бе грижа за чистия въздух, отдавна щеше да кандидатства по тази програма и да спечели проекта. Вместо това само говорим, а нищо не се прави.

Всъщност с това изречение може да се обобщи и цялата ситуация с токсичния Пловдив. По принцип искаме да дишаме чист въздух, но нямаме особено желание…