Красиво и жизнеутвърждаващо! Пулсиращо всеки път, когато се роди дете - нов гражданин на Пловдив. Не просто арт, а оптимистично и радостно изглежда вече пловдивският Капан. От часове той носи не само уникалния си дух - той носи надежда и вяра. Надежда за бъдещето на града под тепетата и вяра, че светлините на Капана никога няма да угаснат. Защото всеки ден в Пловдив ще се раждат нови животи, а кварталът ще засиява с тяхната енергия и воля за по-добро...

“На родените днес” е проект на Алберто Гарути, реализиран за Седмицата на съвременното изкуство, която тази година се провежда под знака на темата Metaphorai. Куратори са Катя Ангелова и Алесандра Пожанти. Уличното осветление в квартал „Капана“ ще пулсира всеки път, когато се роди дете в отделенията на болниците УСБАЛАГ “Селена”, УМБАЛ “Св. Георги”, УМБАЛ “Пловдив” и клиника “Торакс“. Персоналът или таткото на новороденото ще сигнализират с натискането на бутон, че на този свят се е появил нов живот.

Започна се! Капана мига за всяко новородено в ПловдивВсеки път, когато светлината започва бавно да пулсира, означава, че се е родило дете

Алберто Гарути е участвал на биеналета за съвременно изкуство във Венеция и Истанбул, в the Memory Marathon в галерия „Серпентайн.  Създава своите произведения за различни градове и музеи по света, сред които са градският музей за съвременон изкуство SMAK в белгийския Гент, Музеят за модерно изкуство в японския град Каназава, Япония (2002 г.), the MARTa Museum в Херфорд, Московскияттмузей за модерно изкуство.  Много от творбите на Гарути са експонирани в публични пространства в Милано и други градове.

Проектът му „На родените днес“ е реализиран на много места в света – в Япония, Русия, Турция, Италия, Белгия. Навсякъде специална плоча отбелязва идеята на проекта. Такава има и в Пловдив. 

- Маестро Гарути, колко деца по света е обединила вашата светлинна инсталация?

- Не знам, няма такава статистика, но се надявам да са много. Радвам се, че където и да е реализиран проектът ми, хората се влюбват в него. Приемат го като свой. Той докосва хората. Само ще ви споделя, че когато реализирах проекта в рамките на Истанбулското биенале през 2001 г., в този космополитен град имаше по 680 раждания на ден. Светлинната инсталация бе монтирана на моста на Босфора.

- 680 деца на ден? Този мост се е превърнал в дискотека…

- Така е, повече от 600 пъти инсталацията е оповестявала раждането на нов живот. Нямам статистики, за които мога да говоря, но знам, че във всички градове, в които е реализиран проектът, има широк отзвук не само в артистичните среди, но и сред гражданите. В крайна сметка това доказва, че изкуството има своето значение. То ни води към една мистерия. Точно тази мистерия прави живота ни различен и провокира нашите чувства.

- Случвало ли ви се е да ви потърсят хора, които са станали част от светлинния празник за раждането на нов живот?

- Проектът в Гент в Белгия продължи 10 години. На десетата година градът реши да го закупи и той да стане постоянна част от градското пространство. В същото това време получих една награда там и по време на церемонията дойде едно момиче на 10 години. Подари ми букет с цветя. Оказа се, че това дете е първото, което се е родило, когато проектът е стартирал. 

- Как се роди идеята за „На родените днес“?

- Малко хора знаят как се роди идеята. Всичко започна в един тъжен момент в живота ми, когато майка ми си отиде. Когато тя ни напусна, започнах да мисля за живота, за раждането. Имаше един момент, в който ме поканиха да участвам в един конкурс, и аз представих идеята си. Първият проект бе реализиран в Бергамо през 1998 г. и общината реши тази работа да се открие на 18 май, което по случайност е моят рожден ден. Може би не е нещо много голямо, но за мен има символично значение. Това, което ви разказах, е една лична история.

От професионална гледна точка става дума за един проект в публично пространство, който отправя своето послание към всички граждани. Хората, които живеят наоколо или се разхождат, стават свидетели, на това, което се случва. Без значение на вяра, политически разбирания, образование. В тази работа се срещат двете страни на монетата – от една страна иде реч за изкуство в градска среда и то трябва да бъде достъпно до всички хора, но от друга е важната мисия да не е популистко. Този принцип ме е водил във всички мои проекти за публични пространства.

-Това ли е философията, която ви е водила във всички проекти, реализирани в публични пространства?

- Много е важно, когато се правят проекти в публични пространства, да можеш да слезеш от пиадестала на художник, който показва изкуството си в музеи. Много е важно да можеш да достигнеш до хората. Трябва да намериш начин да осъществиш връзка с тях, защото те са хората, които ще живеят с тези творби.

- А как избрахте мястото в Пловдив, за да достигне посланието ви да жителите на града7?.

- Избрахме мястото заедно с кураторите на 24-та Седмица на съвременното изкуство в Пловдив. Когато видях квартала, той ми създаде усещането за утроба, но и за гърдите на града.

* В интервюто са използвани въпроси и на други медии