23-ма души използват частна охрана в Пловдив, съобщи днес на брифинг Главният прокурор Сотир Цацаров. Той се проведе след извънредното съвещание по повод побоя нанесен от охранителите на столичен мафиот на шофьор на автомобил. Заснетата грозна сцена провокира вълна от недоволство в обществото, а прокуратурата арестува четиримата биячи, които пък се оказаха със солидни криминални досиета. И както обикновено става в такива случаи институциите, усетили жегата зад ъгъла, побързаха да демонстрират активност.
Главният прокурор обеща полицейски проверки на хората, които използват охрана, която не отговаря на закона и промяна в нормативната уредба, която да направи невъзможна извършване на охранителни услуги без лиценз.
Цацаров обясни, че ще бъдат предложени и законодателни промени, свързани със задължителна регистрация на съпровождащите автомобили, каквато се изисква за служебното оръжие на изпълняващите частна охранителна дейност.
Ще бъде предприет комплекс от мерки, чрез фактически и административен натиск по Закона за МВР, с цел фактическата охрана, която демонстрира беззаконие и безнаказаност да бъде притисната и ликвидирана, каза главният прокурор.
Как обаче това ще се случи на практика е друг въпрос. Какво всъщност се крие зад цифрата 23? Това са издадените от МВР лицензи за самоохрана на различни дружества. Този лиценз може да се използва както бизнесменът да има собствена охрана, така и да си назначи пазачи във фабриката.
На практика лицензирани частни охранителни звена в Пловдив имат не повече от 5 компании. Техните собственици действително поддържат истинска професионална охрана. Притежателите на хотелска верига, петролен бос, чужд бизнесмен и собствениците на голяма компания за производство на алкохол и тютюневи изделия разчитат на професионалисти, за да гарантират личната си сигурност и тази на семействата си.
С постоянен ангажимент са между 15 и 25 души във всяка от фирмите. Те работят на смени от два или три екипа . Всички са въоръжени и оборудвани с бронежилетки, оптични устройства, кевларени одеала и прочее защитни пособия. В автопарковете им има бронирани автомобили. Няколко пъти в годината всички охранители минават през специални курсове , които се водят от инструктори от световни охранителни компании. Тренират как да действат ако човекът когото пазят получи тежка огнестрелна рана, минават през курсове за парамедици, отработват ситуации, при които трябва да евакуират мишената, минават през тестове за стрелба, учат се как могат да откриват снайперистки позиции , отговарят на въпроси от психотестове.
За да започне работа в такъв екип, кандидатът предварително се проучва, а освен това покрива нормативи за физическа и стрелкова подготовка. Трябва също така да владее поне едно бойно изкуство.
Останалите бизнесмени и представители на ъндърграунда, които се движат заобиколени от здрави момчета, използват нелицензирана охрана.
Някои от по- сериозните бизнесмени под тепетата поддържат един или двама гардове на заплата, но техните функции са далеч от тези на истинската лична охрана. В повечето случаи използват охранителите си за всичко друго, но не и да ги пазят. Гардовете пазаруват, мият колите, карат децата на училище,разхождат кучетата, ходят за храна, шофират. Когато искат да демонстрират повече тежест пред нови партньори или отиват да разпуснат за уикенда, бизнесмените наемат допълнителна охрана на час. Заплатите , които постоянната охрана получава е между 1000 и 1500 лева на месец. Наемниците пък вземат по 100- 150 лева на смяна.
На „борсата за гардове“ има доста фрийлансери. Те не са преминали никакво специално обучение, обикновено са бивши спортисти или са работили като гардове в някое заведение. Работят на повикване , когато някой бизнесмен реши, че трябва да покаже „класа“ в модните нощните заведения. Или пък любовницата на друг пожелае да излезе с приятелки на клуб. Напоследък е изключително модерно синовете и дъщерите на ВИП- персоните да се появяват с охрана във фешън клубовете.
Използването на момчета на повикване крие сериозни рискове. Те не са обучени да действат в екстремни ситуации и най- много да навлекат проблеми на шефа си, влизайки в периметъра на друга охрана. Освен това не могат да действат при определени ситуации, тъй като нямат необходимите разрешителни, лицензи, оръжие. Нямат и договор с охраняваното лице и ако ситуацията излезе извън контрол, лесно може да се окажат с белезници в ареста, а въпросният „ВИП“- в болницата.
Цените там варират от 50 до 100 лева максимум, но от тях не се очакват чудеса от храброст.
Факт е, че голяма част от бодигардовете са на договор, който няма нищо общо с охранителната им дейност или получават пари на ръка.
Все по-често бизнесмени, които до скоро са разчитали на лична охрана, вече търсят услугите на охранителни компании за персонална охрана. Причината е, че плащайки определена цена за услугата, на тях не им се налага да се занимават с лицензи, да плащат допълнителни осигуровки и да се замесват в проблемни ситуации.
Възможно ли е демонстрираната воля за промяна да успее или това е поредния прах в очите на хората и медиите, които ще забравят за случая веднага след следващия инцидент?
Какви са законовите възможности на полицията, когато спирайки процесия от няколко автомобила, босът обясни, че това са негови "приятели, сътрудници, асистенти". Ако е някой по-нагъл може и любовници да ги изкара. Разбира се, практиката може да бъде прекратена чрез системен "тормоз", но поне досега полицията никога не е реагирала, макар че понякога охраните на бизнесмените блокират цели улици, входове на сгради, на спортни клубове, на заведения, за да осигурят безопасното изтегляне на "патрона си".
Фирма, изпълняваща охранителна дейност и използваща за целта лице, с което не е сключила трудов договор, също се наказва с глоба в размер на 1000 лева за всяко отделно нарушение.
Законът се отнася както за личната охрана на физически лица, така и за охрана на имуществото, на мероприятия, на ценни пратки и товари и за самоохрана на имуществото на търговци и юридически лица.
Звената за самоохрана обаче нямат право да се използват под каквато и да е форма за лична охрана извън търговското дружество.
Лицензираните охранители имат право да използват технически системи за сигурност и помощни средства. Управителите на кандидатстващото за лиценз търговско дружество, трябва да приложат 1) свидетелство за съдимост, 2) документ, удостоверяващ липсата на образувани наказателни производства за умишлено престъпление от общ характер, и 3) медицинско удостоверение, че лицата не страдат от психически заболявания.
Така че законът е ясен и категоричен. Трябва само да се намерят институции, които да го прилагат.
TNS.bg