Пловдивски реститут заведе дело срещу Областна управа, с което иска от държавата 8,7 млн. лева за пропуснати ползи и нанесени щети. Ищецът е един от наследниците на рода Тевекелиеви, които през 1933 година основават Консервния комбинат в Стамболийски. По времето на соца “Витамина” беше най-голямото консервно предприятие на Балканите, като годишното му производство на консерви беше  88 000 тона.

Наред с реституция на част от имотите във фабриката, трима от наследниците получиха и парични обезщетения в размер на над два милиона лева.  Ищецът във въпросното дело е взел 1,1 млн. лева през 1999 година, а другите двама наследници взеха по 550 000 лева.

След това се започна дълга съдебна битка между наследниците и областна администрация, като през 2014 година се стигнало до споразумение между двете страни. Тогава наследниците взимат по-голямо парично обезщетение и оттеглят исканията си от съда.

През 2015 година обаче един от тях завежда нов иск за това, че в периода 1999 – 2014 година, са настъпили вреди и пропуснати ползи в размер на 8,5 млн. лева. В мотивите на наследника е вписано, че ако е получил реалните си компесаторни запаси още през 1999 година, той е можел да ги изтъргува на по-добра цена.  Той е изчислил, че точната сума в разликата между обезщетението и полученото е 7,3 млн. лева,  а лихвата е 1,4 млн. лева.

Сумата е изчислена на база информацията за цените на фондовата борса, на които са се търгували компенсаторните записи от вида през годините, с които е обезщетен наследникът.

Административният съд обаче е порязал мераците на реститута.  Според магистратите разликата между продажната цена на компенсаторните записи не може да се окачестви като пропуснати ползи, които наред с това да се намират и в пряка и непосредствена връзка с прогласения за нищожен административен акт или неиздаването в срок на втората заповед на областния управител от 01.10.2014 г.

Още повече, че въпросната сума е изчислена на максимални цени през въпросния период, като няма гаранции, че той е щял да ги изтъргува на тези стойности.

Следователно по делото не се доказва наличието на вреди под формата на пропуснати ползи, спрямо които на следващо място да се установи, че са в причинно-следствена връзка (като пряка и непосредствена последица) с издадената от областния управител от 05.10.1999 г. и сочените в исковата молба като незаконосъобразни действия и бездействия.

Реститутът може да обжалва решението във ВАС.