Ако срещнете на улицата 28-годишния пловдивски мачо с прякор Иван Де Ла Пена вероятно ще решите, че е лична охрана на някой известен бизнесмен. Той е планина от мускули, през деня ходи с черен костюм и носи черни очила. Визията ала Лазар Ангелов обаче ще ви подведе. Поне в известна степен. Иван действително прекарва дълги часове във фитнес залата, оформяйки тялото си, но професията му няма нищо общо с бодибилдинга - той е погребален агент. 

Какво е работния ти ден да минава в компанията на мъртъвци? 

Иван Де Ла Пена твърди, че харесва много професията си и е намерил себе си в нея.

- Защо избра тази професия?

- Никога през живота си не съм предполагал, че имам толкова силна психика, за да си избера точно такъв тип професия, докато мой близък, собственик на една от най-добрите траурни агенции в града, не ме потърси с предложение за работа.  Изборът бе по-скоро случаен, тъй като, когато ми предложиха позицията, работех като фитнес инструктор.

- Предполагам ти е трябвало време, за да помислиш над предложението?

- Не, всъщност идеята много ми допадна и приех на момента. Вътрешно усетих, че това е „моята работа” и още на следващия ден ми се обадиха за първо погребение. Бях много развълнуван!

- В какво точно се състои работата ти?

- Правя цялостна организация на погребение: подготвям покойника за ритуала - санитарен тоалет, обличане, транспортиране до гробищен парк, както и кремация.

- Религиозен ли си?

- Да, православен християнин съм.  Вярвам в доброто и вярвам, че Господ има график за всеки един от нас.

- Вярваш ли в живота след смъртта?

- Да.

- Има ли сценарий,  който следваш, когато близки на починал човек те потърсят за помощ? 

- Не, нямам. Никога не мога да имам сценарий, тъй като всеки човек изразява различно загубата на своите близки.

- Как намираш думи при такава мъка? 

- Едва ли в този момент има нещо толкова силно, което, ако им го кажа, ще намали болката от случилото се. Хладнокръвен съм и се старая да бъда професионалист в това, което правя. Понякога, когато се налага, казвам на опечалените да не се притесняват и че ще се погрижа всичко да бъде на ниво. Но аз се старая да бъда професионалист и това, което се очаква от мен да бъде на ниво. Няма как да преживявам всяко погребение и да го приемам навътре, тъй като рискувам да навредя на самия себе си.

- Различно ли отношението към смъртта на хората с различни финансови възможности?

- Да, различно е. Хората с по-скромни доходи винаги правят всичко възможно, за да може да изпратят близките си подобаващо. Все повече хора, които са с по-големи финансови възможности ми правят лошо впечатление. Дори последно имах случай, в който много заможен човек, искаше да плати възможно най-ниската цена, която се предлага и дори бедните хора не биха предпочели…

- Какво отговаряш, когато те питат какво работиш?

- Казвам истината, че работя като погребален агент. Не ме е срам от този факт,  говоря за професията си с гордост. Свикнал съм с реакциите на околните и когато усетя, че някои не заслужава да знае истината за мен, просто не му казвам.

- Как реагират приятелите ти?

- Ха-ха мислят ме за луд. Общо взето не одобряват работата ми и се съмняват в психическото ми здраве. Все пак се въздържам да се хваля, когато съм с компания с професията си и да предлагам услугите си, особено, ако сме на маса.

- Имаш ли си приятелка?

- Да, имам си.

- Тя как приема твоята професия?

- Тя ме подкрепя напълно и се гордее с мен. Според нея това е просто професия, като всички останали.

- Вярваш ли в прераждането?

- Не, както казах вярвам в живота след смъртта, но в прераждането не вярвам.

- Защо според теб хората се страхуват от смъртта?

- Според мен, хората не се страхуват от смъртта сама по себе си, а от това какво следва след нея.

- Интересувал ли си се от личната съдба на някого?

- По-принцип не се интересувам, но понякога, когато хората са млади или са починали от неестествена смърт, се е случвало да попитам.

- Сред предлаганите от бюрото услуги е и кремацията. Увеличават ли се хората, които предпочитат да бъдат кремирани?

- Да, става все по- популярна. 3-ма от 10 човека предпочитат кремирането. Аз лично, подкрепям погребенията, тъй като за мен огънят е сатанински символ.

- Каква музика слушаш, докато гримираш мъртъвци?

- Слушам всякаква музика, дори си танцувам. Може би предпочитам хип-хоп и модерна музика. Когато гримът се получи добре и естествен дори си правя селфи. 

- Как се забавляваш след работен ден?

- Обичам да разпускам във фитнеса и да се забавлявам с приятелката ми. Без проблем мога да отида на дискотека или ресторант, независимо от случилото се през деня.

- Доходоносна ли е професията ти?

- За стандарта на България, да.