Алекси Гурцов е на 23 години от град Сливен.Завършил е средното си образование в Хуманитарна гимназия "Дамян Дамянов" с випуск 2013г. В момента е последна година студент в Университета по хранителни технологии в град Пловдив, а от няколко месеца е на бригада в САЩ.  Ето какво разказва пловдивският студент за престоя си в Америка:

-Какво те накара да работиш в САЩ?

- Дойдох тук за да видя един различен свят, една различна култура и да се запозная с много различни по националност хора.Исках да дойда тук, за да видя едни от най-големите градове в света и прословутия Бял дом, който само по филмите съм го виждал. Но не мога да подмина темата и за парите. Да, дойдох и да изкарам "някой лев". Много мои познати и приятели бяха на бригада още първи курс. Бяха много доволни от всичко - от изживяванията,от екскурзиите,от заплатите и те ме надъхаха, така да се каже, да се пробвам и аз.

-Как се ориентира към Америка и тази работа?

-Обиколих много агенции в Пловдив. Казвах им, че нивото ми на английски не е много високо. От повечето агенции ми казваха -"Щом е така ще миеш чинии и чаши". Едва ли не щях да дойда тук и да се чувствам като клошар. Но в последната агенция хората бяха много позитивни. Предлагаха ми всякакви варианти и аз реших, че ще се справя с професията спасител. И така се записах, изкарах спасителски курс за Американския Червен Кръст и няколко седмици по-късно ме одобриха за виза.

-Трудна или лесна е работата на спасител? Какви опасности крие?  

- Работата на спасителя не е трудна, но е много отговорна. Аз не съм спасител на океана, а на басейн. Идват много хора главно са деца. Аз следя за реда в басейна, дали се спазват правилата, дали някой се нуждае от помощ. Може би звучи много лесно, но не е точно така. Тук, в тази страна си имат закони, които се спазват от всички. Посетителите на басейните гледат към спасителите с респект и уважение. Самата работа не е опасна, в някой моменти е много скучна, когато времето е лошо и се налага да стоиш сам цял ден на студа.

-Какви са ти плановете?

Планирам в края на сезона  - септември месец да посетя Ню Йорк, Ню Джърси, Вашингтон и Чикаго.

-Ще се връщаш ли в България?

Определено ще се върна в моята мила родина. Тук съм на около 8000км. от дома, а семейството и приятелите ми липсват. Колкото и да не е просперираща България, аз ще се върна. Защото хората са си го казали "Камъкът си тежи на мястото". Повярвайте ми по-добро място от родината няма. Където и да отидем винаги ще сме чужденци.

-Каква ти е мечтата и къде се виждаш след 10 години?

- Мечтата ми е да успея да се реализирам в това което уча, а именно в хранителните технологии и кой знае… надявам се някой ден и аз да съм собственик на някое предприятие.  След 10 години със сигурност ще съм в България и най-вероятно ще съм си в Пловдив, защото има по-големи възможности отколкото родният ми град.