"За първи път осъзнах колко страшна може да е тишината, когато нищо не се движи и всеки се е скрил." Това са думи на Любка Коцашка, която заедно със съпруга си - Пламен, вчера влезе в брюкселското метро само 3 минути след като там беше гръмнала първата бомба. Тогава семейството от Пловдив все още не знаеше какво се е случило на летището. Много скоро обаче всичко за този ден - и планове, и очаквания, и настроение... ще се преобърне наопаки. Защото след спешната евакуация от метрото, след пороя от информация в социалните мрежи следва... тишината.

Сега семейство Коцашки са на летище  Шарлероа, което е поело всички полети - включително и тези, отменени от международното летище в Брюксел - там, където вчера загинаха поне 17 души. Тук трябваше да дойдат 5 часа по-рано според разпоредбите на летищните власти. Мерките за сигурност още преди да стигнеш до летището, са драконовски, разбираме от Любка.

Още на отбивката за Шарлероа е имало полиция и тежко въоръжени военни, които са направили първа проверка. Това е на около 2 км от сградата на летището. Изпращачите е трябвало веднага да си тръгнат. И тук е започнало голямото чакане и сковаващият студ. Военен със списъци на полетите и на 3 езика е разпределял хората в 3 групи според градовете, за които летят.

Това е продължило 2 часа. След това съответната група е тръгнала към единия вход, там са подредили всички чанти и куфари до стената и куче ги проверявало. И... най-накрая на топло. В залата има хора, които спят по земята, други са седнали по табели. Пловдивчани казват, че присъствието на толкова жандармерия е по-скоро успокоително. Тук няма да говорим за огромните опашки, за родителите с малки деца, които няма къде да седнат, за озъртащите се хора и пр. неща, които на фона на всичко, което преживяха вчера хората в белгийската столица... просто ни се струва маловажно.

Засега се разделяме със семейство Коцашки и ги очакваме живи и здрави на пловдивска земя. Чакат ги и децата им.


Още новини четете ТУК

Мария Владова, TNS.bg