Пловдив се явява най-земетръсния район в цяла България, това сочат данни на Световната банка. В съчетание с факта, че градът е известен с прекомерно застрояване от високи панелни блокове, датиращи от преди 70-те и 80-те година, рискът за щети се увеличава. Съществува потенциална опасност за урбанизираната му инфраструктура предвид и лошото състояние на стария жилищен фонд.

Рискът за разрушения на жилищни сгради е един от основните мотиви за уплах на хората по време на земетресение. През последните два дни Пловдив беше в епицентъра на земетръсните събития. Два по-силни труса държаха будни пловдивчани през нощите срещу четвъртък и петък. Първото земетресение бе с магнитуд 4,8 по Рихтер и разстресе града под тепетата в 1,42 минути след полунощ.

Между него и втория трус последваха най-малко 20 афтършокови земетресения до 2-2,5 по Рихтер. Почти по същото време в петък Пловдив отново беше разлюлян, този път от 3,8 по Рихтер. За щастие, въпреки че среднощните земетресенията бяха придружени със силен тътен и грохот и се усетиха силно в целия пловдивски регион /епицентъровете на трусовете са в близост до Асеновград, на около 16-20 км от Пловдив/, сериозни материални щети няма. 

Подобно на други страни от Източна Европа, България е силно изложена на сеизмичен риск и други рискове от бедствия, особено наводнения. Районите около Пловдив и София в западната и централната част на страната са с най-високият риск от земетресения. България е свидетел на поредица от катастрофални земетресения: през 1904-06, през 1928 г. и по-наскоро през 1977 и 1986 г.

Ето графика, представяща общ преглед на риска от наводнения и земетресения в България:

Размерът на кръговете означава нивото на риска. Например в района около Ямбол има най-голям риск от наводнения, докато Пловдив е най-податлив на земетресения.

На следващата карта път се представя по-подробен преглед на сеизмичния риск в различните райони на България:

Лошо състояние на стария жилищен фонд съчетано със сеизмичен риск обаче е потенциална опасност за създаване на големи проблеми при евентуално по-сериозно бедствие.

Възраст и състояние на сградите

По-голямата част от жилищния фонд на България се състои от многофамилни сгради от времето на социализма, много от които са построени от сглобяеми панели. Повече от три четвърти от апартаментите в страната се намират в сгради, които са на възраст над 30 години.

Проблеми с оскъдната поддръжка на сградите

Докато възрастта на дадена сграда може и да не е сама по себе си проблем, липсата на поддръжка на тези сгради през последните няколко десетилетия доведе до бързо влошаване състоянието на голяма част от стария жилищен фонд. Това се дължи на комбинация фактори като липса на чувство за отговорност за общите части и елементи на сградата, неплащане на такси от отсъстващи собственици на вакантни жилища от по-бедните живущи в сградата. Още заради разлики в равнищата на доходи сред живущите, недоволство от условията и нивата на комунални услуги и обща апатия.

Наследеният от времето на социализма манталитет, че държавата следва да се погрижи за общите части на сградата възпрепятства създаването и правилното ункциониране на Съдружията на собствениците на етажна собственост (СЕС). Резултатът е видим и често срещан: течащи покриви, повредени фасади с паднали мазилки, тъмни и лошо поддържани стълбища и коридори и течове от канализацията в мазетата на сградите.

И докато Законът за етажната собственост задължава СЕС да осигуряват адекватна поддръжка на сгради, закона не изисква създаването на СЕС. Възможностите за намеса управлението на етажната собственост или за налагане на изисквания за адекватна поддръжка на сградите са силно ограничени от правна рамка и капацитета за финансиране на дейности от страна на публичния сектор.

Фирмите за управление на етажната собственост все повече излизат на преден план, но те се колебаят да обслужват по-стари сгради предвид сложността на проблематиката относно поддръжката им и нивата на дезорганизираност на живущите в сградите. Санирането на тези сгради изисква сериозни основни ремонти свързани с огромни разходи, които много от собствениците на апартаменти не могат да си позволят.

Потенциален сеизмичен риск

В допълнение към горепосочените два въпроса, има още една причина за притеснение: структурната цялост на някои от по-старите жилищни сгради. Старите сглобяеми "панелни" сгради, построени през 70-те и 80-те години формират над 40% от сегашния многофамилен жилищен фонд. Счита се, че "връзките", съединяващи сглобяемите панели на сградите в обща структура са в края на 50-годишния си експлоатационен период а в някои случаи и са ръждясали.

Въпреки че степента на риск не е известна, поради фактът, че панелите са носещи дори и най-незначителната вероятност от разпадане на връзките поражда сериозни въпроси относно структурната безопасност на панелните сгради. Това е особено притеснително, имайки предвид склонността на България към сеизмична активност, но въпреки това досега не е проведено задълбочено проучване на сеизмичната уязвимост на този жилищен фонд.

Технически паспорти липсват

Междувременно по-голямата част от жилищните сгради - според някои оценки - над 95% - не притежават "технически паспорти", което е техническата документация за структурата на сградата.

Освен това концепцията за застраховане на сградите все още не е разпространена в България; Собствениците на апартаменти купуват индивидуална застраховка само за своите имоти.

Според Закона за устройство на територията собствениците отговарят за поддържката на външния вид на сградите, в които притежават жилища, както и за изготвянето на технически паспорти на сградите. Ако те не изпълняват задълженията си, кметът на съответната община може да назначи комисия, която да направи съответните проверки на сградата.

Това е "визуална" проверка на база използването на рентгенова техника, която има за цел да се провери дали сградата е в съответствие с нормативната уредба, която е била в сила по време на строителството й. Тестът не отчита жилищни стандарти валидни в момента, нито отчита излагането на сградите на сеизмичен риск. В зависимост от резултатите от теста, общината може да издаде заповед собствениците да предприемат задължителни мерки за подобряване.

В действителност обаче, нито общините, нито собствениците имат на разположение необходимите механизми, нито финансовите средства. Още повече, че българското правителство отложи крайния срок за изготвяне на Технически паспорти на всички сгради в страната от 2017 г. на 2022 г.

Най-силното земетресение за България от 1990 г. насам, с магнитут от 7, е регистрирано през 1928 г. в Пловдив. То причинява над 120 смъртни случаи и оставя над 260 000 човека без дом. Друго земетресение през 1977 г. причинява 20 смъртни случая.

Тази карта показва ефекта на земетресенията върху БВП в областите, представени като проценти от техния средногодишен засегнат БВП, като с по-наситени цветове са представени по-високите проценти. Стълбовидните диаграми показват засегнатия от земетресения БВП, които са с период от 10 (бяло) и 100 години (черно). Хоризонталната линия, минаваща през стълбовете на диаграмата, също показва средногодишния БВП, засегнат от земетресения.

Когато земетресение е с 10-годишен период, това означава, че възможността за появата на друго земетресение със същата или по-голяма сила е по-голяма от 10% на година. Възможността 100-годишно земетресение да се появи е равна на 1% на година. Това означава, че за дълъг период от време, земетресение със същата сила ще се появи средно един път на всеки 100 години. Това обаче не означава, че 100-годишно земетресение ще се появи точно на всеки 100 години.

Всъщност възможно е всяко земетресение с какъвто и да е период да се появи повече от един път през годината, или да се появи в две последователни години, или изобщо да не се появи за много дълъг период от време. Ако 10 или 100-годишните стълбчета са със същата височина, тогава влиянието на 10-годишното явление е също толкова голямо, колкото и на 100-годишното явление и средногодишните стойности на засегнат БВП са доминирани от явления, които се случват сравнително често.

Ако влиянието на 100-годишното явление е много по-голямо от това на 10-годишното, тогава по- рядко срещаното явление има по- голям принос за средногодишния засегнат БВП. По този начин даже и средногодишният засегнат БВП на една област да изглежда малък, по-редки, но по-силни явления все пак могат да имат голям ефект.

Средногодишният брой на населението, повлиян от земетресения в България, е около 100 000 човека, а средногодишният засегнат БВП е около 1 милиард долара. Средногодишните смъртни случаи, причинени от земетресения, са 100, а капиталовите загуби са съответно 100 милиона долара. Смъртните случаи и капиталови загуби, причинени от по-силни, но по-рядко срещани явления са значително по-големи от средногодишните стойности. Например, земетресение с годишна вероятност от 0,4% (период на поява на явлението – 250 години) може да причини 5000 смъртни случаи.