Пука ми за Пазарджик. Дори вече отдалеч, пак ме е грижа за града и хората в него. Искам да знам, че Пазарджик се развива, че освен спокойствие, предлага на жителите си и работа, шанс за развитие. В момента обаче виждам друго.
На балотажа на местните избори в Пазарджик отново бе избран кмет. И отново бе избран същият - Тодор Попов.
Недоволните от неговия трети пореден успех, които не са си направили труда да отидат до урните, нямат право да се оплакват. Да, може би другите кандидати не са успели да спечелят доверието им. Може би негативният вот срещу Попов се разпиля още на първия тур, а високият му резултат отказа желаещите от промяна да излязат да гласуват на балотажа. Без значение причините, кметът остава същият. Дали обаче същото ще стане и с града?
Подкрепящите Тодор Попов често се уповават на аргумента как изглежда Пазарджик сега и как е изглеждал преди. Фактите са си факти – визията на града, конкретно центъра и част от кварталите, бе тотално променена през двата мандата на Попов (аз продължавам да недоумявам само кому са нужни палми, но това са подробности…). Въпросът е, че докато фасадата на Пазарджик се променя, неговата вътрешност, неговата същност не търпи развитие.
Напротив – смея да твърдя, че Пазарджик загнива. Ако глаголът ви се струва твърде остър, заменете го с „вехне”.
Все по-трудно става по улиците на града да видиш млади хора на възраст между 19 и 30 години. Напълно нормално е, че младите хора, току-що завършили гимназия, се насочват към градовете с висши учебни заведения в страната – София, Пловдив, Варна, Бургас, някои отиват в Благоевград или Велико Търново. Много други, особено от елитните гимназии в града, продължават образованието си в чужбина и в това няма нищо лошо. Лошото е, че повечето от напусналите Пазарджик така и не се връщат.
Положението ще става все по-лошо и тази граница на възрастта – от 19 до 30 години – ще расте все повече, а населението на града ще продължава да застарява. И на реновираните квартали, на парковете, пейките и градинките ще се радват само родителите, бабите и дядовците на избягалите деца на Пазарджик.
И докато едни бягат в по-големи градове, други решават направо да напуснат страната. Такъв е случаят с мой познат, 23-годишен жител на изцяло променения като външен вид и атмосфера пазарджишки квартал „Запад”. Той преди броени седмици напусна страната и отиде да търси работа и прехрана в Чехия. Ще се бъхти в хотел и ресторант, за да може да изкара „някакви прилични пари”, както самият той се изрази, и да помогне на семейството си. Този мой познат, подобно на много други, е решил, че в Пазарджик няма как да постигне това.
В случая думите, преписвани на Сталин, не са особено валидни – единият напуснал е трагедия, но всички напуснали не са статистика. Те са просто една много по-голяма трагедия. Трагедия, която проличава всеки петък вечер, когато улиците в центъра на Пазарджик са пусти. Няма ги младите, няма ги будните, търсещи разтуха след дългата работна седмица хора. Те са в София, в Пловдив, в Бургас. В Чехия, Англия и Щатите. Навсякъде, но не и в Пазарджик.
Този процес се засилва все повече и дали това ще продължи и през следващите четири години зависи от новия-стар кмет на общината и новоизбраните общински съветници. Никой не казва, че има нещо лошо в това градът (и селата около него) да изглеждат по-добре. Но трябва да се търсят и инвестиции. Трябва да се търсят работодатели, които спокойно да могат да развиват бизнес на територията на общината, осигурявайки препитание и възможности на хората в нея. Трябва да се гледа в бъдещето - във възможността Пазарджик също да стане студентски център, в развитие на IT сектора, в аутсорсинга... Във всички онези сфери, които биха дали възможност на младите и образованите да останат или да се върнат в родния си град.
Дали новите стари управници ще го направят ще разберем през следващите 4 години. Но е тъжно да се наблюдава апатията, с която всички в Пазарджишко гледат на бъдещето на общината. Това пролича в избирателната активност, която на балотажа едва надхвърли 30 процента.
Може би жителите на общината са били твърде заети в изборната неделя. Може би не видяха нито в Попов, нито в Шопов правилния човек за кметския стол. А може би просто не им пукаше.
Антон Биров, TrafficNews.bg
Темите на Traffic News
