Опашките бяха един от символите на Българския преход. Мнозина все още си спомнят как са чакали с часове пред магазини, хлебарници, банки, служби и какво ли още не. През годините обаче сме отвикнали да гледаме подобни неща по българските улици. Последните големите опашки бяха пред КТБ, а всеки помни историята след това. Поради това и много хора настръхват при вида на опашки, притеснявайки се от някой нов финансов катаклизъм.
Подобна опашка се извива и в този момент в центъра на Пловдив, на улица „Отец Паисий”. Тя не е заради фалит на банка, не е за хляб, не е за ценни книжа, а за… преференциални карти за градския транспорт на Пловдив. Пред гишето се е извила огромна редица от деца и пенсионери, които чакат, за да могат да ползват своите привилегии. Те стоят пред пункта между час и половина и два, с надеждата техният ред да дойде по-бързо и така в началото на всеки месец.
Всичко това щеше да е напълно нормално, ако в Пловдив не бе спечелен,реализиран и пуснат в експлоатация проектът „Модернизация и развитие на устойчив градски транспорт в град Пловдив“ на стойност от 44 306 947 лева. С тези пари се направиха велоалеи, умни светофари, електронни табла и система за безкондукторно таксуване и покупка на билети.
За съжаление, към момента електронната система не е толкова ефективна, колкото са например… велоалеите. Вече повече от три години чакаме да заработи новата система, но уви – с всеки нов краен срок, бива анонсиран друг. (Пред)последният такъв, с който очакваме пълното пускане на цялата система е между Коледа и Нова година, но едва ли това би зарадвало и най-големите оптимисти. Тогава все пак може и да се случи коледното чудо и вместо да има опашки за тези карти, всеки ученик или пенсионер да използва електронните автомати, за да ги зарежда. Към момента обаче те не са нищо друго, освен скъпо градско украшение край автобусните спирки.