"Истината е това, което е, а не това, което трябва да е." Тази мъдрост, идваща от вековете, само ни напомня, че истината невинаги е толкова лицеприятна, колкото би ни се искало. Понякога е дори плашеща. Много често тя е някъде... по средата. В ежедневната си работа редовно изпадаме в ситуации, в които истината е толкова отчайваща, че ни се иска да не е толкова истина. Но... 

Конкретният случай за една некрасива истина е съвсем пресен. Става дума за историята на малкия Сашко, който свири на улицата, за да събере пари за болното си братче. За това написа във Фейсбук млада пловдивчанка, която призова всички да помогнем на децата, защото безработната им майка и отишлият на морето баща, за да изкара някой лев, не могат да се справят със ситуацията. И 11-годишният Сашко е принуден да свири в подлеза на "Тримонциум". Това обаче, което момичето постна само часове след разказа и призива си, ни накара да настръхнем. За пореден път се оказа, че едно дете е принуждавано да лъже, за да прикрие пороците на родителите си. Меко казано.

Ето я и "новата" история на Сашко, разказана от пловдивската ученичка - отново без редакторска намеса:

"Здравейте отново, приятели! Пиша отново във връзка с историята на Сашко. За съжаление научих неприятни за мен неща относно случаят на нуждаещото се семейство и в този пост искам да ви призова, ако имате желание да помогнете да го направите към момента само с играчки, дрехи, храна, книги и т.н., но към момента БЕЗ ПАРИЧНИ СРЕДСТВА или поне докато не се разбере цялата истина, тъй като се оказва за огромно мое съжаление, че части от историята, когато са ми били разказвани са били изкривени, не са били истина или просто са били премълчани.

Аз лично останах доста разочарована от нещата, които научих и то свързани не толкова с децата, които наистина имат нужда от помощ, а от техните родители. На утрешната среща на Тримонциум в 13:30 Ви очаквам с неща строго определени само за децата. Наистина се извинявам за цялото заплитане по случая, но самата аз също бях в заблуда от приложените към поста скрийншоти ще разберете още по-точно какво имам предвид с това!"

По-нататък историята продължава с алкохолните изцепки на бащата, кражбите на майката, просенето на децата... другата истина. Каквато и да е тя обаче, две деца - на 11 и 12 години, определено се нуждаят от помощ. И не само от сладолед, торта и играчки. Вие как мислите?