„Ние не може да продължаваме така! През последните пет години постоянно работим в другите общини – „Родопи”, „Марица”…Базовият проблем на Пловдив е, че трябва да си увеличи територията”, заяви тази седмица кметът Иван Тотев. Той никога не е крил, че към Пловдив трябва да се присъединят двете изкуствени общини, които са обхванали цялата територия около втория най-голям град в България. Кметът обаче призна, че подобна инициатива няма да тръгне от Пловдив, вероятно заради фиаското на референдума в Ягодово. Той постави като начална точка на промените националното преброяване през 2021 година, когато картите ще паднат.
Има ли смисъл обаче от съществуването на двете общини край Пловдив? И двете хипотези имат своите привърженици, като се уповават на различни аргументи, свързани с развитието на малките населени места.
Истината обаче е, че и двете общини все по-малко успяват да задоволяват базовите потребности на своите жители. Един бърз поглед към бюджетите на двете общини ясно показва, че средствата за капиталови разходи, които засягат десетки населени места, са между 2,3 и 2,5 млн. лева на година. Това са парите, заложени в бюджета, без да се отчитат европейското и националното финансиране. Но въпреки това, те са твърде малко.
И все пак Община Марица все още има остатъчна част от реномето на една от най-богатите общини в България на човек от населението, макар през последните години това определение да е все по-малко валидно.
Истинският проблем е другата община край Пловдив. От години хората наричат „Родопи” „фалиралата община”, и макар кметът Пламен Спасов, постоянно да обяснява как я изкарал от блатото, нещата не стоят точно така.
Почти не минава месец, в който в Общинския съвет в Пловдив да не се гласува взимането на някакъв обект от „Родопи”, който да се стопанисва. Било то за ремонт на пътища, слагане на осветление, светофари, терени, които трябва да се отчуждят за важни артерии в областта или друго.
С други думи, след като една Община не може да задоволи базовите потребности на своите жители, какъв е смисълът от нейното съществуване? Не бива да се забравя, че същите тези жители плащат своите данъци в бюджет, който обаче е каца без дъно и почти винаги няма пари за нищо, а с парите на пловдивчани се ремонтират участъци в други общини.
От години различни партийни функционери и управленци, чиито това статукво е угодно, обаче не спират да чертаят апокалиптични картини и да всяват страх в хората при евентуалното преминаване на селищата в Община Пловдив. Те ги плашат с огромно увеличаване на данъците, пренебрежително отношение от големия град към малкото село и бутане на къщи, които нямат строителни книжа.
Какви са вариантите за бъдещето на „Родопи”, ако общината бъде разформирована при ново териториално делене?
Първият може да се разглежда като директно присъединяване на „Родопи” към Пловдив. Общината ще се обособи като нов седми пловдивски район „Родопи”. Общинският кмет тогава ще има статут на районен, а общинският съвет ще се разпусне.
За близките села около Пловдив това няма да е проблем, тъй като инфраструктурно и административно те и сега са слети с града. Жителите на селата може да се притеснят заради местните данъци и такси, които в Пловдив са в пъти по-високи от тези в „Родопи”, но според финансисти това може да се коригира с районно делене на данъчната ставка. За сметка на това, след като населените места бъдат присъединени към Община Пловдив, те ясно ще могат да предявят претенциите си за решаването на проблемите им с пътищата, канализацията и т.н.
Този вариант - с цялостно прехвърляне на общината към Пловдив, е привидно най-лесният, но е по-малко вероятният от „подялбата” на селата със съседните общини. Най-вече защото част от селата са далече от Пловдив. Тогава към Пловдив биха могли да преминат селата от първа зона - Ягодово, Браниполе, Белащица, Марково, Храбрино, Първенец, Крумово и Златитрап.
Селата Чурен, Брестовица, Скобелево и Устина може да отидат към Перущица или Кричим, в състава на които общини няма други населени места. Почти слетите Брестник и Куклен може да се озоват в една община.
От съдбата на община „Марица” зависи и тази на селата Кадиево,Оризари и Цалапица, които са най-близо до нея, като тук и Стамболийски може да заеме важна роля.
Най-голям проблем със сигурност ще са високопланинските села Бойково, Дедево, Извор, Лилково и Ситово. Лошата инфраструктура и отдалечаването им от полската част на областта, вероятно ще ги превърне в нежелани за другите общини, макар местните жители отдавана да са се изнесли оттам и в момента имат повече статут на вилни зони.