Градовете трябва да бъдат разглеждани като своеобразни организми, които позиционират приоритетно принципа „човек-селище-природа“. Български урбанисти и архитекти преди повече от 20 години съветват при устройството на градски територии да се следва именно този подход, за да се отговори на екологичните и здравни нужди на обществото. И още тогава отчитат наченки на деградация в „зеленото стопанство“.
Две десетилетия по-късно - започнаха ли поколенията да усещат на свой гръб грешните решения в зелените политики, прокарвани в големите градове? Нека проверим как се справя Община Пловдив в това отношение.
Последният пример, който можем да дадем за управленско решение по повод стопанисване на зелените площи, изглежда, не е особено добър. Може обаче да се окаже показателен. Само преди седмици бе издадена заповед за отсичане на близо 20 здрави дървета в района на Водната палата. Поводът – пречат на голям и по същество доста спорен проект за изграждане на скоростен път в центъра на града.
На страна оставяме изобличеното претупване на законовата рамка при подобна процедура. Да оставим настрани и отявленото несъгласие на районния кмет Георги Стаменов, който с категоричност върна неподписана заповедта за отсичане, но Общината не го все предвид. Да оставим ли на страна обаче вълната обществено недоволство заради посичането на здравата растителност около Марица? Защото и това сякаш не беше отчетено от управляващите в лицето на Здравко Димитров, подписалият заповедта зам.-кмет Величко Родопски, зам.-кмета по екология Анести Тимчев и директора на ОП „Градини и паркове“ Веселин Козарев.
В крайна сметка, независимо от протеста, който пловдивчани организираха срещу отрязването на дърветата, те бяха посечени пред очите им.
За да разберем дали непукизмът към мнението на гражданите е единственият проблем на ангажираните в сектора, TrafficNews се опита да проследи развитието на зелените площи в Пловдив, като потърси няколко становища и организира проверка на място.
Събраните данни показват няколко основни проблема, които Общината допуска. Най-първо спрямо управленски политики, а сетне – прилагането им.
Факти относно грижите изискахме от общинско предприятие „Градини и паркове“, натоварени със задачата да поддържат зелената система в града. Пред медията ни директорът на ОП-то Веселин Козарев подчерта, че служителите се грижат добре за площите в града.
Той заяви, че стотици са дърветата, които се засаждат всяка година през пролетта и есента. „През 2020г. са засадени приблизително 1600 броя широколистни и иглолистни дървета, а през 2021 г. - 2050 броя. В пролетната залесителна акция на 2022 год. са засадени около 800“, допълни той.
Провокирани от общественото недоволство, обръщаме внимание и на грижата, която от предприятието полагат към вече посадените растения от предходни акции. Става ясно, че затова има система, разпределена по районите в Пловдив и микрорайони, попадащи в тях.
„Ангажирани са екипи на предприятието, които отговарят за това кога трябва да се полива и с каква честота. Новите растения се поливат най-често. През лятото, когато земята изпръхва бързо, трябва това да става по няколко пъти в седмицата. Честото поливане се налага в първите 2-3 години“, поясни Козарев.
По отношение на това какъв е броят на прихваналите се растения, той отговори, че спрямо най-актуална информация за периода 2022 год., се е прихванала около 94-95% от новозасадената дървесна растителност. И допълни с лека небрежност "Когато дръвче не се прихване, от предприятието го подменят с налични растения. Имаме много. Това не е проблем".
Любопитна е обаче причината, която посочват за неуспехите:
„По наше наблюдение причините, поради които най-често дръвчетата не успяват да се прихванат, са вандалски прояви, изразяващи се в пречупвания на стъблото, премахване на укрепванията, повреди от кучета и кражби“, заяви Козарев.
Директорът на „Градини и паркове“ очерта и плановете за есенната залесителна акция. По негови думи ще се с наблегне на озеленяване по булеварди и второстепенни улици с подходящи дървесни видове за подобряване на градската среда. Ще се използват едни от най-широко разпространени дървени видове за озеленяване в град Пловдив - Липа, Чинар, Ясен и Копривка. Освен улично озеленяване, се предвижда засаждане на дървета в новоизграждащия се парк „Кан Крум“ и в различни междублокови пространства.
„Предназначението им е да подобряват качеството на жизнената среда и облика на населеното място чрез осигуряването на екологични, санитарни и естетически фактори“, споделя Козарев.
Дали в действителност така организираната работа на предприятието се справя достатъчно добре със задачата да подобрява визията и качеството на живот на града? За да отговори на този TrafficNews се обърна към ландшафтния архитект Невена Цветкова.
Оказва се, специалистите заемат коренно различна позиция от този на директора на предприятието „Градини и паркове“.
„Според мен и колеги ландшафтни архитекти, успеваемостта на ОП „Градини и паркове“ при новозасадените дръвчета е около 40%. За да има ясни данни за количеството засадени и оцелели растения обаче трябва ежедневно да се попълва публичен регистър. Това не се прави и числата, които твърдят от предприятието, могат да са всякакви“, заяви категорично Цветкова.
Специалистът, който доскоро заемаше зам.-председателска позиция в Експертния съвет по озеленяване към Общината, очета няколко основни генерални грешки, които управниците допускат в зелените политики на Пловдив, както и последващото отношение към труда им.
Тя е категорична – в града липсват достатъчно зелени площи, а съществуващите такива са системно занемарени. Всичко това се корени в липса на експертно управление, което сякаш общината целенасочено не иска да организира.
Базирайки мнението си на данни за количеството зелени площи съпоставено спрямо броя на жители, Цветкова посочва:
„Според Световната здравна организация абсолютният минимум на зелени площи за широко обществено ползване е 5 кв.м/жител, а оптималното количество – 50 кв.м/жител. Това показва, че ситуацията в града ни не е никак добра – единствено район Западен, благодарение на парк „Отдих и култура“ е в добро състояние. За жалост, състоянието на този така важен за града ни парк е изключително лошо – освен площите около новата детска площадка зад Братската могила, всички останали са занемарени, обрасли и много често недостъпни. Именно това е и другият голям проблем пред системата – неподдържането на зелените площи“.
Ландшафтният архитект почерта нуждата от ново улично озеленяване из целия град.
„Има празни посадни места, цели тротоари са без дървета. Но вместо подобни действия, ние наблюдаваме засаждане на дървета в откритите площи на парковете, което пък оставя парковете ни без така красивите поляни, които са неразривна част от ландшафтното изкуство“.
В опит да разберем в какво състояние е зелената система на Пловдив питаме каква част от дърветата в Пловдив са здрави. Става ясно, че това е въпрос, чийто отговор не може да бъде даден - но защо?
„Не може, тъй като никой не знае, въпреки закона. Такъв регистър в Пловдив има, но той не се поддържа от години, което го прави неизползваем и с остаряла информация – някои от зелените площи вече не са такива, липсват дървета от уличното озеленяване. А защо и как подобен регистър би помогнал? Данните от подобен регистър могат да помогнат за правилното планиране и поддържане на зелените площи – веднага би проличало дали даден дървесен вид страда в града и не е подходящ за използване, дали друг вид се развива чудесно и може да се заложи още сега в разсадника на „Градини и паркове“ , за да има растителен материал на ниски цени, ще се установяват проблемни участъци на уличното озеленяване, които трябва да се подменят“, посочи специалистът.
Водени от подобно наблюдение, че Общината не винаги реагира адекватно при грижата за растителността, питаме дали с действията си тя създава предпоставки за по-кратък живот на дърветата и растенията?
„Община Пловдив работи на следния принцип – жалба – действие, т.е. – гражданите от улица „Лерин” 12 подават сигнал за опасни дървета, след няколко месеца ОП ГП сигнализирани от районното кметство изпращат бригада за съответните дървета на номер 12. Ако на номер 16, 18 или на съседна улица има проблемни дървета, по тях не се работи, тъй като няма жалба. Този маниер на работа води след себе си няколко проблема – излишно разкарване на цялата бригада на ОП ГП – вишка (резач + шофьор), мелачка на клони (работници + шофьор) и работници, които метат, събират клони – това са общо около 10 души, които в някои случаи са разкарвани за 2-3 сухи клона, въпреки изцяло сухото дърво на номер 16, например. Това е абсолютен преразход на време и средства“, заявява специалистът.
Според нея правилният начин на работа се корени в ежемесечни обходи на зелените площи и уличното озеленяване от специалисти, попълване на регистъра и действия, спрямо регистрираните проблеми. Трябва да се промени и практиката по неправилна резитба на дървета, която осакатява растенията.
По мнение на специалистът, има необходимост от внедряване на човешки ресурс, който да е компетентен в озеленяването. Поради неекспертното управление се допускат много грешки, смята още Цветкова:
„В момента в община Пловдив има един ладншафтен архитект, в районните кметства – трима. Много често те не се занимават с въпросите, свързани с озеленяването. Например – ако имате проблем с някое дърво и подадете жалба, тази жалба отива в отдел „Екология“ в районното кметство, а там няма ландшафтни архитекти, няма и техници озеленители. Има служители, които не са учили строеж и поддържане на зелени площи, не са учили дендрология и често дори бъркат дървесните видове. Тези служители са хората, които трябва да задават работата на ОП „Градини и паркове“, да следят дали тя е изпълнена добре и да я одобряват, дали това се случва – ще оставя читателите сами да решат“.
Какво показва проверката ни на място?
По списък на новозалесените пространства в града, направихме проверка на локациите. Не откриваме следи обектите да са били обект на вандализъм или посегателство, както посочи в разговора шефът на „Градини и паркове“.
Няма и признаци за неглижиране на растенията. Парковете в жр. "Тракия" изглеждат поддържани, а растителността там успешно прихваната. На ул. „Иларион Макариополски“ обаче е единственото място, което видимо беше прясно поливано. Останалите локации имаха суха почва, включително новозалесения паркинг до ул. „Петко Д. Петков“.
От събраните данни и становища можем да заключим, че е крайно време при съвременното градоустройство да се даде приоритет на озеленяването. Защото от десетилетия насам принципът „човек-селище-природа“ остава притиснат от бетонови мастодонти, за които се издават все повече строителни разрешения, и прегазен от автомобили, за които градим все повече пътища.
И трябва да се подчертае, че при провеждане на анкета по повод пробива на Водната палата, TrafficNews срещна сурово неодобрение на пловдивчани към отношението на общината за зелената система. Това ясно показва, че не само експерти, но и граждани смятат, че визията и функционалността на зелените полощи в Пловдив не са достатъчно задоволителни.
Алармираме институциите да вземат предвид съветите, които специалисти предлагат, както и мнението на населението, тъй като „власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво, отсечено от корена“.
Резултат от тазгодишно озеленяване в Тракия:
Район "Централен":
Акценти
Темите на Traffic News
