Съдбата на пловдивчанката Янка Делчева е изтъкана от нишките на падения, устреми, възходи и надежда. Това е историята на една майка, която има вяра, че въпреки повратностите на съдбата, в крайна сметка тя ще прегръща двамата си сина у дома.

Това е и история за спънките в социалната система в България, история за противоречиви практики и неясни действия, а според адвокат Васил Попов дори за злоупотреби и неупражнен контрол от длъжностни лица. Спорез социалните служби обаче това се безпочвени обвинения. Защо някой може да изготвя документи с некоректно съдържание, защо деца се пращат за осиновяване без биологичните им родители да бъдат уведомявани, защо домовете за деца не знаят къде се намират децата, настанени там? Това са само част от въпросите, които ни зашлевяват, научавайки подробности за борбата на Янка.

А това, което най-много иска пловдивчанката е „да си върна децата, да ги прегръщам всеки ден вкъщи“. Притесненията на Янка обаче са, че това ѝ желание отново ще претърпи хиляди спънки, тъй като тя вече е изминала пътя за реинтеграция на първото си дете.

Всичко започва преди 10 години, когато социалните институции взимат двете деца на Янка - две момченца Г.Д. на 4 години и Т.Д. на 5. Жената признава, че тогава е изпитвала сериозни затруднения и във финансов аспект и от гледна точка осигуряване на нормални условия за живот. Тя не е имала постоянни доходи и е живяла в неподходящ дом. Въпреки това Янка никога не е прекъсвала контакт с децата си. Непрекъснато ги взимала през уикендите и според думите ѝ момчетата са страшно привързани към нея, както и тя към тях. 

Междувременно социалните неколкократно удължават настаняването на децата в дом, като искат да ги оставят в институцията до навършване на пълнолетието им. Янка обаче не се отказва и в стремежа си да осигури всичко необходимо на малчуганите си намира постоянна работа, квартира с добри условия за живот, и след като се стабилизира, около 5 години по-късно, се обръща към съда с молба децата ѝ да бъдат върнати вкъщи, когато става ясно, че отново има образувано дело за удължавае на престоя на децата в институция.

Социален служител отива на оглед в квартирата на Янка, но тя не получава информация за извършената оценка. Малко по-късно получава призовка от съда, където се явява и се запознава със социалният работник, отговарящ за Г.Д., Момчил Куков. Оказва се, че посещението е извършено, за да се изготви Социален доклад, който е задължително доказателство по тези дела и служи като акредитив пребиваването на детето в институция да бъде удължено.

Тук започва и смущаващата информация по случая на Янка. Първоначалният Социален доклад би трябвало да съдържа информация за майката – доходи, трудови договори, здравноосигурителен статус, условия за живот и т.н. С такива данни обаче се твърди, че отдела не разполага. Поради простото обстоятелство че не са потърсили Янка, за да съберат тази информация. Тогава тя е живяла в сутерен в кв. „Смирненски“, който според тях не отговарял на битовите условия за отглеждане на дете. В същото време обаче тя е имала валиден трудов договор и последните 5-6г. е работила по трудово правоотношение.

Така, отивайки в съда, тя разбира, че в доклада срещу месторабота и здравословно състояние пише, че „няма данни“, което логично е в ущърб на майката и е добър мотив крайната мярка „институционализиране“ да бъде удължена.

„От 2012 насам не съм спирала да работя. Имам документи, но никой не ми ги беше поискал, нито пък бях виждала доклада преди да ме извикат в съдебна зала“, твърди Янка. Едва след като тя наема адвокат Васил Попов, който се заема със случая и настоява за нов Социален доклад, в който да бъдат упоменати всички верни обстоятелства и по този начин след дълги процесни перипетии, той успява да докаже, че тя може да се грижи за малкия си син и съдът решава Г.Д. да бъде върнат на майка си за отглеждане.

В съдебна зала се представят писмени доказателства за трудова ангажираност, за наем на жилище и редица други данни и документи, доказващи възможността Янка да полага грижи за децата си и наличието на родителски капацитет. Две съдебни инстанции потвърждават тези обстоятелства и дори се установяват нарушения в дома където са настанени децата с мярка за закрила.

„Честно казано от всичко, което извършиха като действа, оставам с впечатлението, че целта на социалните служби не е да помагат на деца и родители, не да връщат децата при биологичните родители, а да ги отнемат и изпращат за осиновяване“, смята Янка, като посочва, че без нейно знание през 2009 година децата ѝ са вписани за осиновяване и настанени в приемно семейство, отново без нейно знание… което за съжаление се оказва законно.

Тя разказва, че в дома, където са настанени децата ѝ, всички осиновени са били взети от хора в чужбина. Янка посочи, че децата ѝ трудно са преживели този период, гледайки как приятелите им заминават и са се бояли, че и те може да бъдат откъснати от майка си.

Сега Янка е вкъщи с малкия си син, а големият продължава да се води в дома, въпреки че само с прибира да спи там. През другото време е при Янка и брат си. Последният пък, когато социален работник е посетил адреса на Янка, баткото спял в апартамента. Смущаващо обаче част от документация, с която се удостоверява къде е било детето, когато е пуснато за уикенда при майка си, лежи в оригинали в дома на Янка. На бланките се разписват къде и за колко време е било детето и трябва да бъдат подписвани от социалните при напускане на дома от детето, а след това от майката, която го взима, и да стоят в дома. Това обаче не се случва, а този документ е единственият, който удостоверява къде е детето. Затова и майката се съмнява за загрижеността към децата в институциите.

Янка вече е пуснала молба за реинтеграция и на по-големия си син, но трябва да мине през същата процедура, която включва оценка на родителския капацитет, Социален доклад, План за действие и т.н. И отново започват процедурните проблеми. От Социалните служби е изготвен План за действие, който е издаден с начална дата 30 септември, но майката е извикана да бъде запозната с него и да го запише едва на 11 ноември, предвид че планът изтича на 30 декември. Това е тримесечен план за работа, който се връчва по средата на срока на изпълнение. Майката сподели пред TrafficNews.bg и обезпокоителни данни за оказана ѝ репресия да се освободи от адвоката, който е наела, защото "щяла да съжалява".

Адвокат Васил Попов твърди, че това не е единичен случай и че непрекъснато се сблъсква с такова безхаберие в отдел „Закрила на детето“ Пловдив. Той постоянно пуска жалби по редица други негови случаи, а отговорите, които получава обикновено съдържат следния текст „Констатирани са известни нарушения“. Действия и разследване по тези нарушения обаче дори да се провеждат са вътрешни и почти никога от РДСП не търсят мнението на потърпевшите, което според него води до необективност в проверките.

Всичко казано от Янка е подкрепено от документи, с които редакцията ни разполага, но са изпълнени с лични данни, така че ще спестим тяхното публикуване. За това има ли тенденциозно отношения по случая на Янка и двете ѝ деца, понастоящем движен от адвокат Попов, потърсихме за коментар директора на ОД "Закрила на детето" в Пловдив, г-жа Надя Танев.

Тя категорично отрече в случая на Янка да е имало какъвто и да е целеви натиск или нежелание към нея и децата ѝ да бъде подходено по най-правилния начин. Тя посочи, че при желание за реинтеграция действията по обследване на родителския капацитет трябва да бъдат извършени много внимателно и това изисква време, тъй като едно прибързано решение може да доведе до критични за децата обстоятелства и в крайна сметка неуспешно реинтегриране.  

"Янка е агресивна и не се вслушва в нашите служители, а адвокат Попов не само не облекчава ситуацията, а нагнетява отношенията между нея и социалните институции", заяви директорката.

След оглед на досието на майката, г-жа Танева посочи, че трудов договор липсва в техните документи и че жената наистина няколко пъти е изказвала устно, че иска да реинтегрира децата си. Докато накрая не е подала и писмена молба, към която обаче не са били прикрепени каквито и да е документи за трудови правоотношения, наем или други такива, подкрепящи твърденията ѝ, че притежава нужния родителски капацитет.

Тя подчерта, че именно неадекватните условия и грижи, които може родител да предостави на детето си, са причина децата да бъдат настанявани в институция. Това пък тласка към тезата, че при демонстрирано желание за реинтеграция, документи, които опровергават негативния климат от предишен етап, са основа за искането.

При въпрос не трябва ли социалните служители да бъдат активна страна при набиране на такива доказателства, г-жа Танева потвърди, че принципно това е факт, но според нея логиката сочи, че отговорният родител би приложим към молбата си всички нужни документи, които да покажат, че е взел живота си в ръце. А при доуточнения защо не са изисквани такива, тя заяви, че социалните служители не са гадатели и че всеки доброволно декларира обстоятелствата.

"Тя иска да си вземе детето, а ние трябва да ходим да търсим трудовия ѝ договор? Не трябва ли да е обратното?", попита Танева.

По отношение на закъснялото връчване на Плана за работа, тя отказа коментар, тъй като „кой на кого се е обадил и какво е изискал от него“ не са неща, които могат да бъдат прецизно и еднозначно определени. Според нея не може да се установи дали Янка е извикана, кога и евентуално защо не е дошла.

По отношение на редицата случаи, в които според адвокат Попов има нарушения тя посочи, че:

"Има изключително много такъв тип нападки - арогантно отношение от адвокати и родители към социални служители, които умишлено уронват авторитета на институцията. Те карат хората да вярват в некадърност, некомпетентност, лъжесвидетелстване", изтъкна Танева и подчерта, че е възмутена от факта, че в социалните мрежи непрекъснато се публикуват протоколи от срещи със социалните служители, различни институции и родители, в които стоят имена, ЕГН-та, изказвания и данни, които са конфиденциални. 

Преди време Янка е депозирала ѝ жалба за смяна на социалния работник, занимаващ се със случая на вече реинтегрирания ѝ син, но Танева посочи, че я е оставила без уважение, тъй като той си върши изключително съвестно работата. Тя направи паралел с шахматна дъска и категорично заяви, че хората, работещи там не са пионки, които да се местят постоянно.