Недомислица в законодателството на практика позволява на пловдивчанката Катя Лерца, която уби полицай край парк Лаута, да шофира с отнета кнжика. От прокуратурата изпратиха съобщение, в което се обяснява законодателния парадокс.
Оказва се, че след привличането в качеството си на обвиняема, срещу Лерца е взета мярка на процесуална принуда. Иначе казано – свидетелството й е отнето от прокуратурата заради извършено престъпление. В случая обаче тя не носи наказателна отговорност, ако бъде хваната да шофира. Ако книжката й била взета от КАТ, то тогава се носи наказателна отговорност. В случая обаче тя не е взета от Пътна полиция, а и оттам няма как да го сторят.
Дори, след като бе хваната да шофира с отнета книжка, от обвинението не могат да поискат промяна на мярката за неотклонение, която в момента е парична гаранция. Това може да се случи, само ако се наруши забраната да напуска страната или наближава пострадалия.
Всичко се прави на парче. „Налагаме ти мярка, но няма санкция, ако не я изпълняваш”. Ако извършиш престъпление и прокурорът ти вземе книжката, можеш да нарушаваш закона, защото дори след като й е бил написан акт, той ще падне в съда при обалжане.
Ето и цялото обяснение на прокуратурата:
Във връзка с множество публикации, коментиращи обстоятелството, че обвиняемата за причиняване смъртта на полицейски служител Катя Лерца е установена да шофира автомобил, след като е било отнето свидетелството й за управление, Ви уведомяваме следното: След привличането на Лерца в качеството й на обвиняема, с постановление на наблюдаващия прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив от 17.05.2017 г., като мярка на процесуална принуда, е било разпоредено временно отнемане на свидетелството й за управление, съобразно новата законова разпоредба на чл. 69а от НПК. Съгласно същата разпоредба, постановлението на прокурора незабавно е било изпратено за изпълнение на органите на КАТ. Последните, от своя страна, са приели контрола над изпълнението на мярката, като не са стартирали процедура по налагане на принудителна административна мярка за отнемане на свидетелството за управление на обвиняемата.
Същевременно, разпоредбата на чл. 343 в, ал. 3 от НК /създадена от законодателя по същото време, по което е разписана и нормата на чл. 69а от НПК/, предвижда носене на наказателна отговорност само за шофиране в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, но не и за шофиране в срока на сходната мярка на процесуална принуда. Т.е., в конкретния случай, поради законодателно опущение, не би могла да се търси наказателна отговорност от обв. Лерца за шофирането й без свидетелство за управление на МПС. Все така поради несъвършенство на извършената законодателна промяна, е налице и пропуск на законодателя да се предвиди санкция за неизпълнението на мярката на процесуална принуда, резултираща във възможност да се поиска изменение на взетата спрямо обвиняемата мярка за неотклонение в по-тежка такава.
С подобна санкция /чл. 68 а от НПК/, при предходно изменение на наказателния кодекс, е било скрепено нарушаването на мерките на процесуална принуда, изразяващи се в забрана да бъде доближаван пострадалия или забрана обвиняемия да напускане пределите на страната /чл. 67 и чл. 68 от НПК/. За мярката по чл. 69 а от НПК обаче, подобна възможност липсва. Поради това и няма нормативно основание да бъде поискано изменение на действащата спрямо обв. Лерца мярка за неотклонение в по-тежка. Разследването по досъдебното производство продължава, като ще приключи в рамките на законоустановения двумесечен срок.