Политиците обичат да извличат дивиденти от всичко. Най-вече от трагедиите – това им е любимо. Или от нещастието на хората и проблемите им. Или пък от страха им. Или от ромите. Примери за това – дал Господ. Обикновено е грозно, нелепо и тъпо. Но това, което се случи тази вечер в зала "Арена Армеец", беше смешно. И жалко.

Служебният премиер Огнян Герджиков по незнайни причини (защото ни се струваше доста по-интелигентен) реши да стане център на внимание, но не с някое гениално политическо решение в името на благото на народа, а… като се изтъпани на корта. На същия корт, на който малко преди това Григор Димитров вдигна 12 000 българи на крака. Та напъна се мишката като лъв да реве, но… същите тези 12 000 българи този път не само че не бяха толкова възторжени, ами взеха че го освиркаха.

Толкова не намясто и не навреме се появи политиката в залата, че чак ни се свиха сърцата – ей сега ще скапе една действително истинска, заслужена, българска радост. И хем ни беше яд, че новият ни временен премиер си позволява толкова натрапчиво поведение, хем се молехме тайно ония 12 000 българи да не са чак толкова мощни и упорити в освиркването си – да не станем за резил пред чужденците.

И Гришо го усети – поне ако съдим по бързината, с която се отдръпна от приветстващия го политик. А май и политикът го разбра (има си хас – след толкова ууу!), защото усмивката му замръзна изкуствено на лицето и той побърза да се оттегли.

Където му е мястото. Така де – всяка жаба да си знае гьола! Гришо – тениса, политиците – политиката! И когато Герджиков или другият след него вдигнат 12 000 българи в някоя зала и още стотици хиляди пред телевизорите на крака – възторгнати, радостни, с новопридобито самочувствие българи… тогава да се изтъпанчват колкото искат пред феновете си. Те ще им ръкопляскат. И ще ги обичат.