Едно малко момче се опитва да помогне на болното си братче и семейството си. Застанало е в подлеза на "Тримонциум" и свири. Доколкото може. Хората минават покрай него, някои се усмихват, други бъркат за стотинки, повечето бързат и подминават. Една жена обаче - пловдивчанка, се спря при момчето, за да разбере. Първо, защо момчето е само. И после - защо трябва да "работи"... По-нататък историята разказва самата пловдивчанка. Написа я във Фейсбук, предлагаме ви я без редакторска намеса:

Здравейте, приятели! Този пост ще е малко по-различен от обикновените. Това момче се казва Александър Михайлов и е на 11 години. Учи като ученик от 5 "а" клас в училището "Гео Милев". Вчера го срещнах до подлеза на хотел Тримонциум около 20 часа. Когато го видях така първоначално щях да го подмина провокирано от всички останали хора, които просят, защото така им е наредено и парите не отиват по представеното предназначение.

Уви обаче все пак реших да отстъпя назад и да попитам какво е довело момченцето тук по това време като първо се запознахме. Той ми разказа как сам е решил да дойде да свири тук макар и неопитно, за да събере пари за братчето си, което е на 12 годинки и е инвалид. Не може да ходи и не вижда с едното око. На него му ставало много мъчно, когато братчето му види нещо и го пожелае, нещо елементарно дори като парче торта, но те не могат да си позволят излишни разходи.

Това било така, защото майка му била безработна и се грижила за братчето му, а в момента баща му е заминал за морето да работи, за да има семейството някакви доходи.

Ще кажете от къде да сме сигурни, че той казва истината и дори да я казва как бихме могли да му помогнем. Е не знам, но лично аз усетих искреността в думите му. Повярвах му! Малкият Сашко и неговото семейство в момента биха се зарадвали дали било от това, че ще им дадете 10 лв. или ще им занесете една торта. Мисля, че дори най-малките неща биха ги накарали да върнат своята надежда за по-добър живот или най-малкото ще ги накарате да се усмихнат.

Относно това, ако наистина желаете да се свържете с тях момченцето ми каза къде учи (по-горе в описанието) и също така ми даде телефонният си номер, на който можете да се свържете с него. Това исках да споделя с вас най-отдолу ще напиша и номера на момченцето Сашко. Ако все пак някой реши да му помогне може да се свържете и с мен и да си уговорим обща среща с него. Дори и да нямате възможност да помогнете поне споделете поста.

Телефонният номер на Сашко е 0895341643.

В този пост ще напиша повече подробности как може да помогнете на Александър и неговото семейство! 

Радвам се, че получих много съобщения в отговор на моят пост за малкият Сашко и неговото семейство! Днес отново се чух с него и за първи път чух болното момченце Мишо и неговата майка Веси. От майката вече научих повече подробности относно състоянието на Мишо и семейството им.

Мишо има детска церебрална парализа основно се придвижва с инвалидна количка и много трудно ходи. Има проблеми и със зрението. Майката е безработна, защото е негов личен асистент. При въпроса ми към нея защо малкият Сашко ходи да свири по улиците и знае ли тя за това тя ми каза, че знае и го правел по собствено желание, за да помага на нея и Мишо.

Организирам среща между всички искащи да помогнат и семейството. В събота в 13:30 на Тримонциум да се съберем всички, които са решили да помогнат било то с пари, дрехи, храна, книги, играчки и т.н. и от там заедно ще отидем до Гранда, защото те живеят близо до него и да не ги затрудняваме с придвижването им. Ще се радвам да видя повече хора в уречения ден и час.

Дали обаче това е истината за Сашко? Вижте ТУК