В един не толкова хубав ден, преди около 66 милиона години, Земята внезапно се е превърнала от зеления свят на динозаврите в покрит със сажди апокалиптичен адски пейзаж. Събитието унищожава 75 процента от световните животински и растителни видове по това време, включително динозаврите.

В продължение на хилядолетия никой не знаеше какво точно е убило динозаврите, като в края на двадесети век учените се насочиха към кратера Чиксулуб: силно ерозирано място с ширина от 140 километра, разположено на полуостров Юкатан в Мексико, за което се смята, че дало началото на събитията, които са предизвикали масовото изчезване. И макар да има научен консенсус, че онзи съдбоносен ден нещо е ударило Земята, има различни теории за точно какво.

Всъщност десетилетия наред геолози и геофизици са се придържали към идеята, че астероид е главният виновник. Сега астрофизиците от Харвардския университет предполагат, че ледена комета от облака Оорт - съвкупност от ледени отломки на ръба на Слънчевата система - е била извадена от орбитата си от мощните привличащи сили на Юпитер, хвърлена твърде близо до Слънцето и в крайна сметка запокитена в Земята. С други думи, „кометни шрапнели“ от древна комета, която се развихрила около нашата Слънчева система, може да са причинили въздействието, което е довело до масовото изчезване на динозаврите.

Амир Сирадж, водещ изследовател и студент по астрофизика в Харвардския университет, и Ави Льоб, който е бивш председател на катедрата по астрономия в Харвардския университет, достигат до тази теория, използвайки статистически анализ и гравитационни симулации. Откритията им са публикувани в престижните Nature's Scientific Reports на 15 февруари.

В статията изследователите излагат своите нови изчисления, които увеличават с коефициент 10 вероятността кометите с дълъг период - такива, които имат орбитални периоди, по-дълги от 200 години - да ударят Земята. Изчисленията са съобразени с възрастта на кратера Чиксулуб, обясниха изследователите, предоставяйки "задоволително обяснение за произхода на така наречения удрящ елемент".

Сирадж казва, че първоначално не е търсил отговор за произхода на небесното тяло, ударило района край Чиксулуб, но започнал да изследва въпроса по-дълбоко, докато разглеждал пораженията от астероиди при подобни на Земята екзопланети.

"Това, което в крайна сметка считаме за най-поразително, беше, че значителни части от кометите, наближаващи Земята, са били предшествани от забележително близки срещи със Слънцето", казва Сирадж.

„Открихме, че тези комети минават толкова близо до Слънцето, че навлизат в рамките на границата на Рош, в която могат да се повлияят от приливните смущения, и на базата на тези наблюдения се задълбочихме в тази теория и това, което в крайна сметка установихме, е, че тези комети се засилват чрез взаимодействия с Юпитер, който по същество действа като машина за флипер."

Обща теория за произхода на кратера Чиксулуб предполага, че източникът произхожда от пояс, намиращ се в област между орбитата на Юпитер и Марс, изпълнена с астероиди. Изследователите казват, че тяхната теория предоставя по-реалистична основа, която в крайна сметка може да бъде доказана.

Източник: hicomm.bg