Светът на автомобилите се променя непрестанно – цените на бензина и дизела скачат безумно. Двигателите с вътрешно горене са демонизирани, а на тяхно място идват електрическите коли. Те обаче все още не са съвършени. Изминават малко километри и се зареждат с часове. На хоризонта обаче се завръща една идея, покрита с малко прах – водородните коли.

Автомобилите вече са готови. На някои места по света има места за зареждане. Малкото им собственици, особено в скандинавските страни, спокойно могат да планират пътуването си от Швейцария през Дания и да стигнат до Норвегия.

Но макар технологията да съществува, тя не е толкова разпространена. Според журналистката Бианка Ногради и австралийското списание "Космос" неизбежно идва ерата на водородните коли.

Водородът е най-простият елемент във вселената. Сам по себе си той не източник на енергия, а само неин приносител. Трудно можеш да го срещнеш в чист вид – той почти винаги се превръща във вода или водни пари.

Поредица от добре разработени технологии обаче, които включват и енергия от възобновяеми източници, като слънчеви панели, позволяват той да бъде изолиран и затворен в горивни клетки. При присъствието на кислород и запалител, водородът може да възпроизведе огромно количество енергия.

За разлика от електрическите автомобили, водородните са по-практични. Изминават много по-дълго разстояние – такава кола, дори и с най-малкият резервоар, може да измине 500 километра преди да се наложи да бъде зареден. Станциите могат да бъдат разположени навсякъде и не е нужно собствениците им да чакат да дойде танкера с гориво. Могат да си го възпроизведат и съхранят сами.

Съхраняването е един от проблемите, пред които е изправена тази технология. Едва в последните няколко години учените успяха да изобретят достатъчно малък резервоар, който да се помести в багажника на колата. А макар че технологията е на повече от един век, добиването на чист водород също представлява трудност, ала напредъкът в тази сфера вече е голям. 

Като тъмна сянка над технологията виси инцидентът с дирижабъла "Хинденбург", който кара експертите да се запитат наистина ли са безопасни тези коли? Но производители като Toyota, Hyundai и Honda са сигурни в своите произведения.

Батериите едва издържат 300 километра, зареждането им е дълго и за това не се използват нито в градския транспорт, нито във влакове, нито в тировете. Въглеродът има абсолютната сила да промени това заради зареждането си само от няколко минути и възможността да измине голямо разстояние наведнъж.

Всъщност, в усъвършенстването на тези коли, а не електрическите автомобили се крие спасението на света от парниковите емисии и света го знае. По време на Олимпийските игри в Токио през 2020 г. ще бъде демонстрирана завидна система от водородни станции на стойност 348 милиона долара. Германия ще пусне първите си влакове на водород, а Швейцария – близо 1000 тира. Норвегия има водородни станции от 2006 г., а Южна Корея налива близо 3 милиарда през следващите пет години в станции, производство на клетки, автобуси и хранилища.