Всеки български гражданин да разполага с цифрови идентичност до края на 2030 г., предвижда Стратегия за цифрова трансформация на Република България 2026–2030 г., качена за обществено обсъждане.

До 2030 г. страната трябва да разполага с модерна и киберустойчива цифрова инфраструктура, напълно съвместима с европейските архитектурни стандарти и регулации, която позволява развитие на иновации, изкуствен интелект и икономика, основана на данни, пише в документа.

Във всички сектори – от здравеопазване до земеделие, от образование до сигурност – технологиите ще подкрепят информираното вземане на решения, ефикасното използване на ресурси и предвиждащо управление на обществените процеси.

България ще изгради устойчива цифрова екосистема, в която:

  • всеки гражданин разполага с цифрови идентичност и основни цифрови умения;
  • публичните услуги са достъпни онлайн, навсякъде на територията на ЕС и по всяко време;
  • бизнесът има предвидима цифрова среда, стимулираща иновации;
  • данните се управляват отговорно и стратегически;
  • уязвимите групи получават подкрепа, за да бъдат пълноценни участници в цифровия живот.

Цел на ниво Европейски съюз: 100% от гражданите на ЕС да имат достъп до сигурни средства за електронна идентификация (eID).

За тази цел у нас са предвидени редица мерки като:

  • Привеждане на българското законодателство в областта на електронната идентификация в съответствие с европейската правна рамка;
  • Изграждане и въвеждане на Европейския портфейл за цифрова самоличност;
  • Популяризиране сред гражданския сектор и бизнеса на ползите от електронната идентификация;
  • Поддръжка и развитие на националния eIDAS възел с цел достъп до трансгранични електронни услуги, предоставяни от публичния сектор в държавите членки;
  • Проектиране, изграждане и управление на Система за издаване на български лични документи поколение 2019.

Други мерки предвиждат цифровизация на ключови публични услуги, като на ниво ЕС целта е ключови публични услуги да бъдат 100% онлайн достъпни за гражданите и предприятията. 

За целта у нас се предвижда редизайн и създаване на нови регистри, като надграждане на информационната система на Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), във връзка с регистъра на действителните собственици, включително свързване с платформата за обмен на информация за действителните собственици – BORIS, надграждане и н „Имотния регистър“ в Агенцията по вписванията. Заложено е още изграждане и пускане на Единна информационна система на етажната собственост с два регистъра.

Мерки са предвидени и в сектор „Здравеопазване“, където целта на ЕС е 100% от гражданите на съюза да имат достъп до медицинските си досиета (електронни здравни досиета).

Затова  у нас трябва да има осигурен достъп на роднини до здравни досиета на възрастни и тежко болни и да се създаде модул в електронното здравно досие и включване в него на протоколите за скъпоструващи лекарствени продукти. Заложено е осигуряване на достъп на всички училища в страната до електронните здравни досиета на учениците чрез Национална здравна информационна система (НЗИС), както и създаване на Национална дигитална платформа медицинска диагностика.