Изследователи рисуват мрачна картина на корпоративното бъдеще, когато в употреба ще навлязат масово интерфейсите мозък-компютър. Те ще са пристрастяващи колкото опиоидите, които са в центъра на здравен скандал в САЩ, заради 500 хиляди жертви от безконтролното използване на подобни медикаменти за период от 20 години.

В преглед на състоянието на технологията за мозъчно-компютърни интерфейси (BCI) изследователите от Имперския колеж в Лондон предупреждават за мрачни времена, в които големите социални платформи експлоатират емоциите на човека за маркетингови цели, вписват видеоигри в ума, а машините дават на хората нова идентичност.

Учените изброяват основателни причини тази технология да стане по-широко достъпна. BCI дава възможност на хората с ограничени двигателни функции да контролират протези, инвалидни колички, да избират букви на екрана, да включват осветлението.

Предполага се също, че технологията може да открие умора у работниците в склада, за да предотврати наранявания и да наблюдава учениците за претоварване с информация в класната стая, отбелязват Gizmodo и Technews.

„Освен това, поради липсата на проприоцепция, човешкият мозък не е в състояние да признае влиянието на външно устройство върху себе си, което потенциално би могло да застраши автономността и самоуправлението”, се казва в изследването. „Поради това потребителите могат да възприемат погрешно собствеността върху поведение, генерирано от BCI, както и неправилно да му приписват причинно-следствена връзка”.

Казват, че такъв машинен паразит може да промени „черти на характера” на човека и да формира нова „лична идентичност”. Това може да е страхотно, ако дава супер-памет и подобрена интелигентност. Но изследователите предупреждават, че достъпът до суперсили може да ни пристрасти на ниво, „подобно на опиоидната криза”.

Съавторът на изследването Райли Грийн казва в съобщение за пресата, че технологията пристрастява потребителите, които се нуждаят от достъп до утилитарна помощ. „За някои пациенти подобни устройства стават толкова интегрирана част от тях, че отказват да бъдат премахнати в края на клиничното изпитване”, споделя опита си Грийн.

Технологията ще трябва да стане по-икономична и енергийно-ефективна преди широкото ѝ търговско разпространение, но все пак тя идва. Скоро можем да очакваме „неро-забавления” с любезното съдействие на няколко компании, които вече проучват идеята да прикачат геймърите директно към играта – нещо, което съоснователят на Valve Гейб Нюел прогнозира като стандартна функция.

Излишно е да се споменава, че „невронният маркетинг”, който премахва емоционалния отговор и несъзнателното вземане на решения, представлява чудесна възможност за корпоративните надзорници да използват масовото събиране на биометрични данни.

Време е за приемане на законодателство за класифициране на „личните невронни данни”, подобни на органите, така че да не могат да бъдат събирани и продавани, настояват изследователите. За съжаление, отнема години или десетилетия, докато законите наваксат изоставането от технологиите. В същото време експериментите вече напускат лабораториите.