Практически всички модерни интернет браузъри предлагат т.нар. инкогнито режим. Той не събира данни за посетените страници и се стреми да ограничи проследяването на потребителя от самите интернет страници.

Самото име на режима създава впечатление в потребителя, че той може да сърфира практически анонимно. Това обаче далеч не е така.

Инкогнито режимът наистина не събира данни за посетените страници от потребителя. Той не пази и „бисквитки“ след края на сесията. Но анонимността му в голяма степен се изчерпва с това.

Браузърите действително изпращат и „заявка“ към интернет страниците да не събират данни за потребителската сесия. Самите сайтове обаче не са задължени да се съобразяват с това желание. Тяхното задължение е да изпълняват общите регламенти и наредби на институциите по отношение на събирането и анализирането на данни.

Друг, който също може да „види“ трафикът, е интернет доставчикът, както и DNS сървърите. Самият трафик може да е криптиран, така че единствено да се разбере към кой сайт се свързва дадено устройство, но не и каква информация се обменя.

В зависимост от мрежата, например контролирана корпоративна мрежа или мрежа с функции за родителски контрол, също може да е възможно да се провери кои сайтове са били посетени, отбелязва How-to Geek. Част от данните се пазят и в кеш паметта на някои DNS сървъри, като се изтрива след определен срок.

Накратко, инкогнито режимите не са начин човек да се „скрие“ в интернет. Но пък могат да са много полезни за дискретно търсене и поръчка на подарък за близък, без той да разбере по историята на търсенията.