Близо две години след като трите големи телекома у нас – А1, "Виваком" и "Теленор" (днес "Йетел"), купиха от държавата за 13.4 млн. лв. радиочестотен диапазон за изграждане на 5G мрежите си, Върховният административен съд (ВАС) се произнесе, че решението за обявяването на търга е взето в нарушение на административните процедури от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).

Това означава, че търговете са незаконни. Сега регулаторът трябва да намери начин как да изпълни съдебното решение, макар и при свършен факт, след като трите телекома още от лятото на 2021 г. са оползотворили радиочестотния си ресурс и са пуснали 5G услуги за потребителите си.

Съдът на практика казва на КРС да спази изискването да проведе обществено обсъждане на намерението си да ограничи предлаганите за продажба радиочестотни ленти. Макар КРС през януари 2021 г. да е разменила писмена кореспонденция по този казус със заинтересованите страни, формално не е изготвила нарочен проект на решение, който да бъде публикуван и дискутиран.

"Извършваме анализ с оглед изпълнението на съдебното решение при отчитане на интересите на потребителите и ефективното ползване на спектъра", заявиха от Комисията за регулиране на съобщенията пред Mediapool. И допълниха, че ще сторят това в най-скоро време.

Казусът

През февруари 2021 г. КРС обяви търг за три разрешителни за 5G мрежи. Този търг първоначално не се състоя, тъй като комисията реши да разпредели административно трите отрязъка според внесените заявления. Това бе обжалвано от "Виваком" и КРС отмени решението за административното разпределяне на трите ленти. После търгът се състоя и трите телекома получиха отрязъците, които искаха в честотния диапазон 3500-3800 MНz. "Теленор" взе най-ниската лента - тази в спектъра 3500-3600 МНz. А1 извоюва средния честотен отрязък, а "Виваком" – най-високият, предава "Медияпул". 

Дружеството "Мобилни алтернативни комуникации" АД (МАК), което е участвало в писмената кореспонденция на КРС за намерението ѝ да ограничи 5G разрешителните, обаче обжалва решението на регулатора за ограничаване на лицензите. Любопитно е, че интерес към честотния спектър за изграждане на 5G мрежи са заявили само А1, "Виваком" и "Теленор", но останалите трима участници в консултациите (МАК, "Ти ком" и Браншова асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО), не са били съгласни да се предоставят само четири ленти в диапазона 3400-3800 Мнz, в който фактически на финала остават три отрязъка, като отпада най-долната лента. Те са имали друго предложение за разпределяне на наличия ресурс, но то не е взето предвид от КРС.

Претенциите на МАК са, че комисията не е спазила административните изисквания за провеждане на обществено обсъждане на плана за конкретен брой лицензи. Освен това оспорваното решение не е публикувано в Държавен вестник, каквото е изискването. Липсват и мотиви към документа, които според КРС може да е формалност, но са задължителни.

Какво казва съдът

Първо през април 2022 г. Административният съд София-област решава в полза на жалбоподателя, но трите телекома, които са закупили 5G честоти, протестират пред Върховния административен съд. Миналия понеделник обаче той потвърждава решението на предшестващата го инстанция. Фактически окончателно се отменя решението на КРС за ограничаване на предлагания радиочестотен ресурс и процедурата се връща на етапа, в който Комисията за регулиране на съобщенията е трябвало да проведе обществени консултации и на база на изказаните в тях становища да вземе мотивирано решение за ограничаването на предлагания радиочестотен диапазон.

Предстои да се види как ще подходи КРС в ситуацията на вече продадени честотни ленти и изградени в техния обхват мрежи.