От десетилетия човечеството слуша една и съща пророческа заплаха – „Машините идват за нашите работни места“. С навлизането на генеративния изкуствен интелект страховете достигнаха нови висоти, които чертаят апокалиптични картини на масова безработица и социален хаос. Въпреки това, детайлното вглеждане и анализ на икономиката и механиката на внедряване на изкуствен интелект показва, че идеята за пълна автоматизация бързо се разпада при сблъсъка с реалния свят.

Провалът на дигиталните работници

Масачузетският технологичен институт (MIT) в свой доклад разкрива стряскаща статистика: 95% от опитите на компаниите да интегрират генеративен ИИ в работните си процеси завършват с неуспех. Проектите за автоматизация често се провалят, защото ботовете допускат мащабни грешки при неочаквани ситуации. Пример за това е веригата Taco Bell в САЩ, която е трябвало да преосмисли използването на ИИ, след като клиент е успял да срине системата, като поръчал 18 000 бутилки вода.

Внедряването на ИИ се сблъсква с три основни проблема - Машината не може да помогне, ако човекът не знае или не може да обясни точно какво иска. На второ място идва итерацията – Работата с ИИ е като ротативка – понякога получавате резултат веднага, а друг път попадате в безкраен цикъл от грешки, който отнема дни. Най-голямата и скрита тежест е верификацията. Всичко, произведено от ИИ, изисква детайлна проверка от човек.

Парадоксът на експертността

Най-голямата ирония на ИИ революцията е, че ако не сте експерт в дадена област, не можете да прецените дали резултатът, предоставен от ИИ, е качествен. Лекарите трябва да проверяват медицинските диагнози на ИИ, а старшите програмисти – неговия код. Без човешки надзор алгоритмите могат да „халюцинират“ – например адвокати във Великобритания бяха глобени за подаване на документи с фалшиви цитати, генерирани от бот. Вместо да заменя хората, ИИ променя ролята им от изпълнители в „диригенти“ и „детегледачки“ на машините.

Икономическият шок: Изкуственият интелект не е никак евтин

Много хора вярват, че ИИ е безплатен или почти безплатен заради ниските абонаментни такси от 20 долара, но това са просто маркетингови трикове за привличане на потребители. Реалната цена на поддръжката на сложни ИИ агенти е огромна. Разходите за един „дигитален работник“, работещ 24/7, могат да достигнат между 5 000 и 20 000 долара на месец. Изкуственият интелект изисква колосални количества електричество, охлаждане и специализирани чипове. В много случаи за бизнеса ще бъде по-евтино да наеме хора, отколкото да плаща за изчислителната мощ на водещите модели.

Историята се повтаря: Автоматизацията създава работа

Икономистите посочват т.нар. „заблуда за фиксирания обем труд“ – погрешното схващане, че работните места са ограничен брой. Историята показва обратното: когато банкоматите навлязоха масово, броят на банковите служители всъщност се увеличи. Причината е, че автоматизацията намали разходите за отваряне на нови клонове, което доведе до по-голямо търсене на кадри за обслужване на клиенти.

Бъдещето ще роди нови професии, за които днес дори нямаме имена: архитекти на информацията, мениджъри на моделния риск и дизайнери на работни процеси. Човешкият труд не умира, той просто мутира.

Изкуственият интелект няма да отнеме работата ни, той просто ще премести „тесните места“ в нея. Най-важната задача остава за хората – да решават какво наистина има значение. Светът не остава без работа, а без оправдания да я върши по стария и неефективен начин. Един пример от миналото – някога на нашите предци са били нужни 1 000 часа труд, за да осветят домовете си със свещи от лой. Днес това се случва за секунди с едно щракване на ключа. Това не означава, че работата е изчезнала – просто днес има нужда от електротехници и инженери, а светлината е достъпна за всеки. ИИ е просто следващата „електрическа крушка“ в историята на човечеството.