Светът постепенно върви към времето, в което интелигентните технологии ще решават оцеляването или краха на бизнесите от всички индустрии, според мениджъри и експерти, които Comparex България събра на предпразнично „соаре“ в столичния хотел Арена ди Сердика.

Екосистемите от дребни умни устройства из домове и офиси, събираните от тях колосални количества данни, облачните системи и роботизацията ще очертаят вододела между успешните предприятия и обречените на бизнес-гибел. Това бъдеще няма да закъснее и в България.

И у нас вече са факт прогресивни технологични проекти, които позволяват на организациите да намалят времетраенето и стойността на редица свои дейности и да сведат до минимум грешките, отличавайки се от конкурентите си, пише technews.bg.

Средата около нас постепенно се превръща в екосистема от хиляди дребни електронни устройства. Смартфони, смарт-термостати, умни телевизори, здравни сензори, резервационни системи, гейм-конзоли, умни сгради, системи за сигурност дронове, електронни магазини – всички те и още много други като тях постоянно ни следят и трупат данни за нас.

Много от тези технологии се „учат“ да ни разпознават, да знаят навиците ни, поредпочитанията ни, капризите ни – от хоби-интересите и професиите до номерата на обувките ни. „Всичко това ние наричаме „интелигентна периферия“, каза Калин Димчев, управител Microsoft България.

Нейното функциониране е неразривно свързано с „облака“ – технологията, която се явява централна за всички разработки на Microsoft през последните години. Колосалното количество данни, която цялата тази „интелигентна периферия“ трупа за всеки човек, се обработва там – в облака. Това го прави втората от най-важните технологии на нашето време, според Microsoft.

За да бъде „сдъвкана“ огромната маса информация, на помощ идва изкуственият интелект. От своя страна обаче той изисква все по-мощни изчислителни системи. Това обуславя и възхода на другата от най-големите, според Microsoft, технологични сили на новото време – квантовия компютинг.

Ефектите от интелигентната обработка на тези огромни количества данни с помощта на изкуствен интелект вече се виждат в практиката. Макар че машинните „мозъци“ все още са твърде слабо развити, за да могат да мислят като реални човеци, те вече са изключително добри в това да заместват хората в изпълнението на рутинни професионални задачи. При това се справят по-добре от хората, разкри Владимир Кънчев, управител на Service Centrix.

Роботизираната автоматизация на процесите се намесва там, където се извършват постоянно повтарящи се задачи с еднотипни по вид и начин на генериране данни. Около десет български предприятия вече са внедрили решения за роботизираната автоматизация на процесите (RPA). Това обичайно означава дейност, за която са били нужни по 50-70 човекодни всеки месец, да се сведе до време от порядъка на 3-4 часа, а човешките грешки да се сведат до 0%.

За някои компании най-важно е времето – например банки и телеком оператори, които имат милиони клиенти и за всяка своя дейност боравят със стотици хиляди записи. За други организации, казва Кънчев, по-важно е намаляването на грешките – например за здравните организации, където една грешка може да коства човешки живот, или пък за данъчните документации.

Инвестицията в подобен вид автоматизация обичайно се изплаща в рамките на 10 месеца, категоричен е Кънчев. За много фирми подобно облекчаване на работата е ключът между тяхното оцеляване и развитие на бъдещия пазар – или отпадането им от индустрията.

При всички случаи важно е да се разбере, че атоматизацията няма за цел да отнеме работата на хората, да остави работниците „на улицата“ и да подклажда социалните неравенства. Вместо това тя има за цел да улесни живота и работата, така че хората да развият своя творчески потенциал и да бъдат по-добри и силни в това, което машините не умеят – творчеството, изобретателността, находчивостта.