Научната фантастика често ни обрисува как ще изглежда светът на бъдещето, като най-често се опира предимно на фантазията на авторите. Но ако се върнем само стотина години назад се оказва, че заради сериозния технически прогрес, много от фантазиите на писателите днес са се превърнали в реалност.

Едва ли трябва да ви споменавам имена като това на Жул Верн, чиито гениални произведения и предсказания са се сбъднали в голяма степен. Някои дори са станали генератор, вдъхновение за нови идеи на учените, благодарение на които на бял свят са се появили нови изобретения.

Следващите няколко примера са именно за това – как фантазиите на писателите са се превърнали в реални изобретения в наши дни. Някои от тях все още са в стадий разработка, но със сигурност ще ви бъдат интересни.

 

Лунните пътешествия

Започваме разбира се с Жул Верн. Още през 1865 година, авторът на „От Земята до Луната“ пише за първото пътешествие на хората до Луната. И някои събития и детайли, описани в книгата, удивително съвпадат с кацането на американците на земния спътник, цели 104 годинипо-късно.

Пътешествието на истинските астронавти от НАСА към спътника, точно като героите в романа започва от Флорида. Командният модул на космическия апарат на НАСА се нарича „Колумбия“, а измисленият космически апарат – снаряд от романа носи името „Колумбиада“. Членовете на екипажа са трима

Тук, разбира се, има и разлики – астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин успешно стъпват на лунната повърхност през 1969 година (докато третият – Майкъл Колинс остава в кораба). Докато тримата герои от романа така и не докосват повърхността.

Самите учени от НАСА признават, че между романа и реалната мисия има и други сходства. Например формата и размерите на измисления апарат са сходни с тези на реалния космически кораб. Освен това в романа се описва, че прогресът на мисията е наблюдаван от земята с телескоп. Нещо подобно се случва и по време на сериозната авария с Аполо 13 през 1970 година, когато космическият център следи астронавтите с техния кораб чрез телескоп.

 

Комуникатори

Показаният за първи път през 1966 година знаменит комуникатор от Star Trek изглежда като сгъваем телефон. И това е забележително, защото макар и инженерите на Motorola да работят по безжични телефони още от началото на 60-те години на миналия век, то компанията показва първия мобилен телефон едва през 1973 година.

Още 10 години по-късно, през 1983-а, мобилните апарати на Motorola излизат на пазара. Те са огромни, тежки и много скъпи, но в следващите години компанията ги усъвършенства и намалява по размер. През 1989 година Motorola представя и първия сгъваем мобилен телефон, който прилича доста на комуникатора от Star Trek. През 2015 година пък компанията Wand създаде истинска „реплика“ на фантастичното устройство – с алуминиев корпус и технология за безжично зареждане. В телефонът дори са записани звуци от оригиналния Star Trek.

 

„Джобни“ холограми

За триизмерните холографски образи, научната фантастика ни разказва от десетилетия. Най-култовата и известна такава е принцеса Лея и нейното холографско съобщение до Оби Уан Кеноби от епизод IV на „Междузвездни войни“. Оттогава насам редица компании се опитват да въплътят тази технология на практика.

През 2017 година австралийският стартъп Euclideon представи потребителска холографска масичка, доста приличаща на тази от филмите Star Wars. Е, вместо за игра на шах, тя се използва за работа. Но с цел по-добро възприемане технологията използва специални очила, взаимодействащи с холограмата на повърхността.

Въпреки, че изобретението на Euclideon като цяло е прието със скептицизъм, през ноември миналата година различни агенции обявиха, че компанията скоро ще пусне на пазара своите реални продукти.

 

Принтери за храна

Star Trek е един от филмите, които се оказват най-ценен източник на футуристични идеи. Освен комуникатора, там е показван и 3D принтер, който може да създава не само предмети за бита, но дори и храна. Познато ли ви е?

През миналата година некомерсиалната организация Mattershift, базирана в Ню Йорк обяви, че е разработила специални мембрани на базата на въглеродни нанотръбички, с помощта на които може да разделят или обединяват молекули. С помощта им, стига да имате нужните молекулярни вещества можете да създавате буквално каквото си искате. На практика това ще рече, че можете да правите продукти направо от… въздуха! С помощта на едно такова устройство например на Марс ще можете да създавате не само храна, но и гориво, строителни елементи за базата, а дори и медикаменти. И всичко това само от марсианската почва.

 

Костюмът на Iron Man

Още с появата на „Железният човек“ неговият костюм става култов. Разбира се, това е едно от малкото неща, които едва ли скоро ще стане напълно реалност, защото невероятно здравата и летяща броня наистина е доста фантастична. Но американските военни в близко бъдеще ще получат костюми, заимствали много от функциите на делото на Тони Старк.

В американската армия се разработва програмата TALOS (Tactical Assault Light Operator Suit), което представлява роботизиран екзоскелет за специалните части, който ще подобри до голяма степен човешките възможности на бойното поле. Освен една високотехнологична броня, устойчива на куршуми, TALOS ще е снабден със специална система за непрекъснат мониторинг на обкръжаващата среда, получавайки информация от летящи дронове, подводно и наземно разузнавателно оборудване.

Костюмът ще бъде лек, но в същото време и много здрав, снабден със системи за живото поддръжка и следене състоянието на войника. Ще разполага и със система за триизмерен аудиомониторинг, която ще помага на командния център да определя направлението на приближаващия се противник. Изпитанията на TALOS в реални условия ще започнат през лятото на тази година.

 

Подводници

Отново появили се за пръв път в романите на Жул Верн и героя му Капитан Немо още в далечната 1870 година. Неговата подводница Наутилус има напълно съвременна обтекаема форма и е напълно електрифицирана! Всъщност в онези години подводници вече са съществували, но са били много малки и задвижвани механично.

Само една година след излизането на романа, на вода е пусната експерименталната френска подводница Gymnote, която използва електрически двигател и до голяма степен по това прилича на Наутилус. Легендарната лодка всъщност не се отличава много от съвременните батискафи, пуснати още през 60-те години на миналия век (Алвин) и работещи на базата на традиционни оловни акумулатори.

 

 Радиоапарати

Отново Жул Верн предсказва, че в близко бъдеще хората ще слушат новините, а няма само да ги четат във вестниците. Предсказанието си той прави през 1889 година, а първият радиоапарат се заработва на практика чак през 20-те години на 20-ти век. „Вместо печатна версия, Earth Chronicle ще се обръща с глас към своите читатели, а те ще разбират най-интересните събития от репортерите и учените в рамките на същия ден“. Това пише Жул Верн в разказа си „През 2889 година“.

На всичко отгоре десетина години след първото радио се появява и телевизията, а първите масови ТВ предавания са налице само 30 години след първото радиопредаване в ефир.

 

Таблетки за щастие

В анти-утопичния си роман „Прекрасният нов свят“, написан още през 1931 г. Олдъс Хъкслипише за таблетки (наркотикът „Сома“, който променя настроението на хората и действа точно като съвременните хапчета – антидепресанти. Само две десетилетия след излизането на книгата, учените започват да синтезират подобни лекарства.

В романа практически всички хора употребяват Сома, която помага за разрешаването на психологическите им проблеми. В научния свят връзката между депресията и функциите на мозъка е открита през 1951 година, след като на болни от туберкулоза е даван препаратът ипрониазид. Така учените бързо стигат до извода, че между депресията и мозъчната дейност има връзка, започвайки да разработват различни препарати срещу апатията и потиснатото настроение. Оттогава насам милиони американци ежедневно „лапат“ антидепресанти, като един от най-популярните такива появил се през 1998 г. е „Прозак“.

 

„Атомните бомби“ на Хърбърт Уелс

В романа си „Свободен свят“, който е написан през 1914 година, Уелс говори за ръчна граната от уран, която може да се „взривява безкрайно“. Само 30 години след това САЩ нанася два ядрени удара срещу Япония – в Хирошима и Нагазаки.

Описанието на „първата атомна бомба“ в книгата си Уелс прави с уточнението, че тя може да се хвърля от самолет и основателно се ужасява от това, колко може да бъде разрушителна. В неговия роман тези бомби са използвани в хода на продължителна война. А в руините на освободения свят се ражда и създава световно правителство, стремящо се към единство и към противопоставяне на всякакви бъдещи войни.

И все пак и тук има разлики. В списанието „Smithsonian” се говори, че представената от писателя атомна бомба има множество различия, спрямо реалните. „Те продължаваха да се взривяват. В зависимост от размера им с дни, седмици, месеци – докато елементите в тях продължаваха да излъчват енергия в резултат на разпадането на елементите. Бомбите създаваха мини-вулкани, носещи смърт и разрушение“.

 

Видео часовници

В анимационния сериал „Джетсънс“, излязъл на екран през 1962 годин, са показани високотехнологични часовници с дисплей, показващ цветно видео. Например най-малкият син от семейството, Елрой, обича да гледа на тях сериала „Семейство Флинстоун“, както и да използва часовника си за да комуникира със семейството.

Затова не е изненада, че някои от тези функции, показани преди много десетилетия, са факт в съвременните умни часовници. Да, с тях не гледаме ТВ предавания, просто защото са малки, но напълно е реално да ги използваме за телефонни разговори, гледане на снимки или мониторинг на здравното ни състояние.

В този анимационен сериал са показани и други технологии, появили се само след броени години – безпилотните транспортни средства и холограмите.

 

Тазерът

Джек Кавер е физикът, разработил първият тазер през 70-те години на миналия век. Той го нарича така в чест на едно от изобретенията на Том Суифт (герой от едноимената серия книги). А именно – електрическо оръжие, притежаващо функциите на съвременния парализиращ тазер

Кавер решава да създаде това несмъртоносно оръжие след поредицата новини за похитени самолети през 60-те години на миналия век. Желанието му било да снабди тайните агенти във всеки полет (air marshals) с такова оръжие за обезвреждане на терористи, като така има минимален риск за пасажерите. Днес то е толкова успешно, че в САЩ се използва масово от полицията, въпреки критиките през последните години, че тазерите могат да предизвикат сърдечен пристъп след използването върху жертвата.

 

Видеотелефоните

В наши дни можете да водите видеоразговори през най-различни платформи, като Skype, Viber, FaceTime. Но тази технология е демонстрирана в научната фантастика още преди много години. Например едно от най-ранните споменавания на видеотелефона е през 1927 година във филма „Метрополис“. Там има аналогов видеотелефон, монтиран в стената. Героят от филма използва 4 различни циферблата за да намери нужната честота и да позвъни на търсения човек.

С времето технологиите за видеотелефония във филмите също напредват. Например във филма от 1968 г.  – „Една одисея в Космоса през 2001“, обажданията се осъществяват с помощта на въвеждане на номер с клавиатура, монтирана в голям телефонен апарат. А във филма от 1989 г. „Завръщане в бъдещето 2“, система от видеотелефони могат да показват на екрана дори информацията за човека с който водим разговор – любима напитка, хоби, семеен статус и др.

 

Кредитни карти

За първи път този термин е използван в романа на Едуард Белъми „Поглед назад“ от 1887 година!

Главният герой заспива през 1887 година и се събужда чак 113 години по-късно за да узнае, че родният му дом се е превърнал в социалистическа утопия. През онези години образът на кредитна карта с помощта на която може да се разплащат стоки или да се превеждат пари от една сметка на друга се е възприемало като истинска научна фантастика. На всичко отгоре Белъми много точно предсказва и принципа на действие на тези карти, както и възможността да се ползват и зад граница.

Днешните универсални кредитни карти се появяват на практика през 50-те години на миналия век в САЩ. Само за няколко години в тази държава те стават масово използвани.

 

Безжични слушалки

В романа си от 1953 година „451 градуса по Фаренхайт“ големият Рей Бредбъри пише за миниатюрни радиоприемници във вид на слушалки, които притежават свойствата на днешните Bluetooth модели, които се използват от милиони потребители.

В романът се описват и други вещи, които днес са станали част от ежедневието. Например как хората общуват със своите приятели посредством цифрови екрани, притежаващи функциите на социални мрежи, като днешният Facebook.

 

Източник: hicomm.bg