Вновинарския свят като че ли започва да се проявява странна зависимост: на всяка публикация за поредното приложение на изкуствен интелект се появява по едно мнение, насочено срещу използването на AI. Този път то идва не е от кого да е, а от световноизвестния историк Ювал Ноа Харари, автор и на един от световните бестселъри “Sapiens”. В интервю с не по-малко популярния Андерсън Купър за CBS, Харари споделя своите опасения, че в едно антиутопично бъдеще може да видим общество от “хакнати хора”.

Фразата, обаче, не трябва да извиква в съзнанието ни картини на човешки същества, които подобно на роботи спират да функционират: напротив, по-скоро прогнозите са, че изкуственият интелект ще познава хората по-добре от колкото те познават себе си и това би довело до манипулация. Според Харари, човешките данни все повече се поверяват на изкуствения интелект, което може да доведе до глобална доминация от страна на някои компании. Историкът прави сравнение между познатата ни в миналото “Желязна завеса” и нейния сегашен “еквивалент”, за който използва термина “Силициева завеса”.

Заедно с фразата, той задава и въпроса: „Дали данните ви наистина отиват в Калифорния или отиват в Шънджън и Шанхай и Пекин?“. Харари споделя, че очаква “невероятни промени”, защото изкуственият интелект, който работи днес чрез алгоритми, само ще засили хватката си върху хората, пише Hicomm. Авторът дава примери с платформите на Amazon и Netflix, които предлагат на потребителите какво да закупят или гледат, нов бъдеще може да се стигне до “предложения” какво да учим, за кого да се оженим или гласуваме.

Въпреки негативните си опасения, авторът признава, че възходът на изкуствения интелект не носи непременно само вреди. Но той съставя система от три ключови според него правила, която трябва да се прилага по отношение на събирането на данни: първото от тях е, че този процес би трябвало да е с цел еволюция, а не манипулация; второто обръща внимание на все по-нарастващата нужда от наличието на по-строги регулации и наблюдения върху отделните корпорации и правителства. И не на последно място идва вечния принцип, че цялата информация не бива да е “съсредоточена” на едно място, защото това би могло да предизвика диктатура.