Гласи се ранен експеримент за затъмняване на Слънцето, който цели охлаждане на Земята. Планираният тест за балон в Харвард – Швеция обаче предизвика безпокойство у редица природозащитници.

Учените от Харвардския университет планират да летят с тестов балон над Швеция през следващата година, за да подпомогнат напредъка на изследванията.  Затъмняване на слънчевата светлина обаче тревожи природозащитници и противници на слънчевото геоинженерство.

С малка стъпка шведската космическа корпорация се съгласи тази седмица да помогне на изследователите от Харвард да изстрелят балон близо до арктическия град Кируна през юни следващата година. Той ще носи гондола с 600 кг научно оборудване, високо 20 км (12 мили).

Изследванията на открито за пръскане на малки, отразяващи слънцето частици в стратосферата, компенсиращи глобалното затопляне.  

„Има много реални опасения относно рисковете от изменението на климата и слънчевата геоинженерия. Разбирането им изисква редица дейности, включително експерименти”, каза Дейвид Кийт – професор по приложна физика в Харвардското училище за инженерни и приложни науки, който участва в проекта.

Първоначално безпилотният полет бил планиран за Съединените щати, но беше преместен, отчасти поради американските ограничения, причинени от коронавирус.

Полетът, който изисква одобрение от консултативния комитет по проекта в Харвард, ще тества как да маневрира с балона и да проверява комуникационното оборудване и други системи. Той няма да освободи частици в стратосферата.

„Ако успее, това може да е стъпка към експеримент, за освобождаване на малко количество - до 2 кг - нетоксичен прах от калциев карбонат в атмосферата, каза Кийт и прогнозира срок от есента на 2021 г. или пролетта на 2022 година.

Изучаването на въздействието на материала върху слънчевата светлина на голяма надморска височина може да помогне да се разбере по-напред как може да работи слънчевата геоинженерия.

 

КОНТРААРГУМЕНТИ

Привържениците на слънчевата геоинженерия, известна също като модификация на слънчевата радиация, смятат, че внедряването на технологията може да бъде пряк път за забавяне на повишаването на глобалните температури. Това ще катализира топлинни вълни, горски пожари, суши и повишаване на морското равнище, тъй като милиарди тонове парникови газове се натрупват в атмосферата.

Но противниците се опасяват, че това може да подкопае ангажиментите да се действа съгласно Парижкото споразумение за климата от 2015 г. и може да има нежелани странични ефекти.

Също така, това  не би направило нищо, за да забави натрупването на въглероден диоксид в атмосферата, което превръща содата световните океани във все по-кисела.

Противници виждат шведския балон като стъпка по хлъзгав склон към инженеринг на климата с изкуствен сенник - нещо с потенциално големи и трудно предвидими рискове, като например промени в глобалните модели на дъжд.

"В този тест няма никакви предимства, освен да се даде възможност за следващата стъпка. Не можете да тествате бомба и да казвате "Това не може да навреди ", каза Никлас Хелстрьом, директор на шведския зелена организация WhatNext?

"Шведското общество все по-често призовава за реални, незабавни решения по повод изменението на климата. Проектът в Харвард представлява полярната противоположност, тъй като може да създаде впечатление, че продължаващото използване на изкопаеми горива е възможно", каза Никлас.

Лили Фур, ръководител на отдела за международна политика в областта на околната среда към фондация "Хайнрих Бьол" в Германия, също заяви, че планът "пресича важна политическа червена линия".

"Те не искат да се спират на този малък експеримент. Причината е да се правят по-големи експерименти", каза тя.

Тя и Хелстрьом заявиха, че планът ще наруши глобалния мораториум от 2010 г. върху геоинженерството съгласно Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие.

Този необвързващ мораториум обаче позволява освобождаване за малки научни изследвания.

Служители на проекта в Харвард-Експериментът за контролирано смущение в стратосферата (SCoPEx), са на мнение, че няма нужда от специално одобрение от Швеция за полета.

SCoPEx заяви, че около 300 подобни стратосферни балона са били пуснати по света през 2019 г. Поддръжниците на SCoPEx включват основателя на Microsoft Бил Гейтс.

Ани Болениус, говорител на шведската космическа корпорация, също заяви, че се спазват всички приложими международни и национални законодателства.

Янош Пазтор, изпълнителен директор на Инициативата за управление на климата Карнеги, похвали откритостта на поетапния подход на Харвард.

"Нека не преувеличаваме и да реагираме прекомерно на критично негативната страна. Шведският тест може да помогне на обществото да дебатира и да разбере спешността на справянето с изменението на климата”, каза той .

Проектът Карнеги обяви, че е безпристрастен по отношение на потенциалното използване на технологии за промяна на климата, но иска да осигури стабилно управление.