Светът не просто препуска, а буквално спринтира в надпреварата за овладяване на изкуствения интелект. В този сблъсък се очертават три коренно различни философии: американската, задвижвана от рисковия капитал и бързата печалба; китайската, подчинена на държавния контрол; и европейската, която залага на хуманноцентричен модел, в който етиката и човекът са в центъра. За България този момент е кръстопът между шанса за икономически скок и опасността от фатално институционално изоставане.

Европейският регламент за изкуствения интелект (AI Act) променя из основи правилата на играта, като престава да разглежда изкуствения интелект просто като софтуер. Вече става дума за регулируем продукт, класифициран според риска, който носи за обществото – от минимален до неприемлив. Докато в САЩ правителството оставя компаниите да се развиват свободно, Европа изисква прозрачност и човешки надзор над високорисковите системи.

„Европейците знаят какво е да нямаш личен живот... те са свръхчувствителни към това по културни причини“, обяснява проф. Ану Брадфорд пред POLITICO, визирайки историческите травми от тоталитарното наблюдение през 20-и век. Тази предпазливост обаче има своята цена: 80% от инвестициите в генеративен ИИ отиват към американски фирми, а Европа вече губи таланти, които бягат към Силициевата долина в търсене на по-малка регулаторна тежест.

България се намира в странна ситуация – разполагаме със сериозна инфраструктура, включително суперкомпютър в София Тех Парк, но страдаме от остър дефицит на подготвени хора. В интервюта за БТА юристи предупреждават за критична некомпетентност в съдебната система и посочват, че българските съдии са технологично некомпетентни. Делата, свързани с изкуствен интелект, много скоро ще се появят и тогава този недостатък ще има огромен юридически ефект. „Ако правосъдието ни все още се затруднява с тривиални спорове за интернет домейни, рискът от хаотично и репресивно правоприлагане спрямо иновативните компании е реален“, казжат те.

Още по-сериозен е проблемът в органите за разследване, където липсата на специалисти води до нулева разкриваемост на престъпления, извършени чрез ИИ. „Реакцията на прокуратурата и ГДБОП е нулева“, споделят те по повод десетките сигнали за блокчейн измами.

Много български компании живеят с опасната заблуда, че имат време за подготовка до 2026 г.. Експертът по киберсигурност Ясен Танев обаче посочва ключовата дата 2 август 2025 г.. Тогава влизат в сила правилата за масово използваните системи като ChatGPT, и всеки бизнес, използващ чатботове или дигитални асистенти, ще попадне под ударите на закона.

В момента у нас цари липса на „AI хигиена“ – фирмите масово подават чувствителни данни към публични модели, които ги „запомнят“ завинаги. Танев сравнява ненаблюдавания ИИ с домашен любимец, оставен без контрол:

„Това е като да оставите чинчила в къщата си без надзор за една седмица и без храна. Тя ще нагризе всичко... и проектът ви за „нов дом“ ще е унищожен“, казва той.

Проучванията на Института по публична администрация показват, че 65% от служителите в България са в „сивата зона“ – те нито отричат, нито активно приемат технологията, а просто не знаят как да я използват. За разлика от други държави, където има полярни мнения, в България основната пречка е липсата на увереност.

Добър и положителен пример са българските учители, които демонстрират силна мотивация за обучение в сферата на ИИ. Това е ключов сигнал, че България може да превърне образованието в двигател на промяната. „България е идеално място за отглеждане на мозъци“, смята Танев, подчертавайки, че талантите се привличат не от „бетон и кабели“, а от качество на живот, демокрация и добра храна.

Бъдещето на страната ни зависи от това дали ще успеем да преминем от безплатни, рискови инструменти към професионални и сигурни решения. ИИ е базиран на човешкия опит и ако човекът спре да иновира и мечтае, технологията ще „залинее“. Смисълът на новата епоха е в стойността на продуктите, „произведени от хора“ (made by humans), където машината само оптимизира времето ни.

Успехът на България в тази революция изисква правоприлагащите органи да спрат да бъдат „плашила“ и да станат компетентни партньори на бизнеса. В крайна сметка, изборът е наш: дали ще бъдем държава на нископлатения труд или среда с висока добавена стойност и работеща демокрация. Защото, както казва Ясен Танев: „Без демокрация чудо не става“.