Автомобилите от времето на социализма предизвикват нееднозначни емоции у повечето хора. Някои от тях изпитват носталгия, тъй като са прекарали детството си на задната седалка на някоя от тези марки.

Други, най-вече представителите на по-възрастните поколения, са чакали години, за да получат заветните ключове на своя нов автомобил от Мототехника - държавното предприятие, което притежава монопол върху търговията с превозни средства за частни лица до 1989 г. 

За немалка част от автомобилните ентусиасти соцвозилата са обект на подигравки поради факта, че в технологично отношение те изоставаха доста от своите западни аналози.

Факт е обаче, че част от тези коли все още могат да се видят по улиците на съвременните градове, включително и в България. Други отдавна са се превърнали в екзотика и се търсят активно от колекционерите.

Ето пет култови модела от времето на социализма, които можете да видите сравнително често, особено в по-малките населени места.

Лада Нива

Лада Нива е може би най-легендардият модел, който някога е слизал от поточните линии на Волжките автомобилни заводи, или просто ВАЗ. Високопроходимият автомобил се произвежда от 1977 г. до ден днешен на различни места по света.

Малко хора знаят, че името на високопроходимия автомобил не идва от селското стопанство, а от иницалите на имената на децата на главните конструктори на колата - Пьотр Прусов и Владимир Соловьов (съответно съответно Наталия, Ирина, Вадим и Андрей).

Друг слабоизвестен факт, е че Нивата е първият високопроходим автомобил в света със самоносеща конструкция (каросерията е интегрирана в шасито като носещ елемент). От тази гледна точка, тя е един от "първопроходниците" на съвременните масови возила с четири задвижващи колела, които формират т. нар. SUV клас.

Непретенциозното обслужване и сравнително ниската цена на резервните части са причината много Ниви да се движат до ден днешен по нашите пътища. И то не само по асфалтовите, но и по горските.

Волга 2410

Волга е автомобилът на номенклатурата и то не само в Съветския съюз, но и в повечето държави от Източна Европа, които са част от социалистическия лагер. 

Най-масовият модел на Горковския автомобилен завод 2410 се произвежда от 1968 до 1985 г., когато е пусната модернизираната версия ГАЗ-2401.  

Освен за висшите чиновници, има и специализирани модификации на Волгата - таксиметрови автомобили, линейки, коли на милицията, а по-късно дори и специална серия за КГБ, оборудвана с 8-цилиндров двигател ЗМЗ-505.

До края на социалистическия период леките автомобили на ГАЗ си остават символ на властта. Те не са презназначени за всеки, а и се намират най-високо в ценовата листа, макар че техническите им характеристики не са особено впечатляващи.

В България, например, цената на автомобил Волга 2410 през 1980 г. е 9200 лв., което я прави най-скъпият автомобил, предлаган от Мототехника. Средната заплата у нас по онова време е около 182 лв.

Днес Волгите са по-скоро екзотика, но все още по улиците могат да се видят представители на модела в движение и в сравнително добро състояние. На пазара за употребявани автомобили обаче цената им съвсем не е ниска, най-вече заради колекционерската им стойност.

Москвич Алеко

Москвич Алеко има специално място на българския автомобилен пазар през 80-те години на миналия век, тъй като освен Автомобилния завод на Ленинския комсомол в Москва (откъдето идва и името му Алеко), се сглобява и в завод Балкан в град Ловеч.

Москвич Алеко с кодово наименование 2141 е един от първите съветски автомобили със задвижване на предните колела. Той се произвежда от 1986 до 2002 г., като в Ловеч производството продължава от 1988 до 1990 г. През този период у нас са сглобени над 35 000 броя от този модел.

Общо от 1966 до 1990 г. в България са сглобени над 300 000 броя Москвич 408, Москвич 408И, Москвич 412 и Москвич 2141 „Алеко“.

Някои от тези автомобили се движат по българските пътища до ден днешен.

Trabant

Автомобилите Trabant отдавна са се сдобили с култов статус. Причините за това са много, но специфичният им дизайн и технически особености ги правят уникални за соцлагера.

"Трабантчетата" са малолитражни автомобили, произвеждани между 1957 и 1991 г. в автомобилния завод VEB Sachsenring в град Цвикау в Германската демократична република.

Най-популярният модел е Trabant 601, който разполага с двуцилиндров бензинов двутактов двигател, двигател с мощност 26 конски сили. Купето е направено от композитния материал дуропласт – фенолформалдехидна смола, армирана с памучни фибри. Методът на производство е изключително трудоемък, а теглото на автомобила варира между 600 и 700 килограма, според модификацията.

Trabant 601 е произвеждан близо 20 години с минимални подобрения (нови колани, електронно запалване, подглавници на седалките и др.). Автомобилът масово навлиза и в армията на ГДР.

Trabant и Wartburg (неговият по-голям двутактов събрат) формират над 50% от износа на ГДР.

У нас Trabant 601 е най-евтиният автомобил, който се предлага от Мототехника. За него, освен това, се чака най-малко. Цената на версията седан е 2950 лв. през 1980 г., а комбито струва 3100 лв. За сравнение, масовата Жигула (ВАЗ 2101) струва двойно повече - 6100 лева.

Още преди падането на Желязната завеса Трабантите са обект на много шеги и закачки, тъй като в технологично отношение са доста по-различни от съветските возила, например. Анекдотите варират от това, че са направени от картон до твърдението, че са най-дългата кола на света - 20 метра (заедно с пушека от двутактовия двигател).

Днес обаче те са истинска екзотика и са желани от много колекционери не само в България.

Skoda 120L и 105L

Skoda 105 и Skoda 120 са два от варианти на малкия семеен автомобил от Чехословакия, който се произвежда в заводите в Млада Болеслав между 1976 и 1990 г. 105-цата и 120-ката наследяват предшественика си Skoda 100, който обаче днес много рядко може да се види в движение, особено у нас.

За разлика от него, моделите от серията 105 и 120 все още се срещат по улиците.

Шкодите от времето на социализма нямат нищо общо със съвременните модели на чешкия производител, който е част от германския конгломерат Volkswagen Group от 1994 г.

Моделите на Skoda от 80-те години са със двигател, разположен в задната част на автомобила. Те са единствените, които предлагат подобно решение, с изключение на съветския Запорожец и полския Fiat 126p.

Разбира се, това не са единствените "реликви" от социалистическата епоха, които все още могат да бъдат забелязани по пътищата в България. Ладите и Москвичите до ден днешен се срещат сравнително често, високопроходимите съветски УАЗ-ки също са популярни, особено сред хората, които излизат извън утъпканите пътища.

С всяка изминала година обаче голяма част от тези коли поемат към автоморгите, а тези, които остават да служат на своите собственици, символизират една отминала епоха. 

Източник: profit.bg