Учените откриха, че за хората не е трудно да слушат и участват в клюки. Всъщност това е еволюционна корекция и е напълно оправдано.

"Ние сме потомци на хора, които наистина бяха добри в това", казва Франк МакАндрю, експерт по хуманитарни науки и професор по психология в Университета Нокс в Галесбург, Илинойс, САЩ.

"В праисторическите времена хората, които бяха очаровани от живота на други хора, бяха по-успешни", каза Франк.

"Когато живеете в пещери, за успех и оцеляване трябва да знаете какво се случва с хората около вас", каза той.

Клюките като цяло имат отрицателна конотация, особено когато става дума за вредни слухове и прониквания в нечие лично пространство. Но в ежедневието да говориш за други хора не е толкова интересно, но има уникална цел.

Повечето изследователи характеризират клюките, като разговор за някой, който не присъства и споделят информация, която не е толкова добре позната.

Според проучване на изследователи от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, хората прекарват средно 52 минути в клюки.

„Повечето от нашите клюки са безобидни. Около 15 процента от тях имат отрицателни конотации, докато други слухове посочват само определени факти, като „тя закъсня за работа“. Този вид неутрални клюки всъщност ни помагат да се социализираме и ни дават ключова информация за социалния живот “, каза Меган Робинс, професор по психология в университета в Ривърсайд в Калифорния.

Въпреки че клюките са стереотип, с който се справят повече жени и по-слабо образовани хора, изследователите твърдят, че всички го правят.

„Като социален вид трябва да говорим за хората. Ние не живеем в изолация и говорим за хора, които неизбежно понякога не присъстват. Всички клюкарстват и това не трябва да е лошо."

Клюките са вредни, когато не предоставят възможност за социално обучение, като например отрицателни коментари за външния вид или здравето на някого, както и неверни твърдения. Отрицателните клюки са полезни, ако предлагат социално обучение, тоест ако насърчават другите да се държат по-добре.

Робинс твърди, че изследванията сочат, че клюките могат да послужат като тест за човешкото морално поведение, разкривайки потенциални измамници. Могат да помогнат да се избегнат лоши решения. Например, ако започнем нов бизнес, информирането за другите е това, което е приемливо за всички в новата среда и ни помага да се приспособим.

„Споделянето на клюки с някого е обвързващ механизъм“, каза МакАндрю.

Този човешки навик не се ограничава до определена възрастова група. Професорът по социология Стейси Торес изучава този навик при възрастни хора, живеещи сами в Ню Йорк. Изследванията показват, че възрастните хора участват в клюки в местните магазини, което им помага да поддържат социални отношения и да се борят със самотата.