Има едно клише, че колкото по-отдавна са женени двама души, толкова по-рядко правят секс – или пък самият секс е по-некачествен.

Всъщност е точно обратното – с годините сексът със съпруга става само по-хубав.

Първо – има една основна причина.

В началото на връзката партньорите винаги имат повече страхове и нарцистични защити – какво мисли той за мен, искам ли наистина да съм с него, харесвам ли го, какво ни очаква занапред, той иска ли да е с мен, каква връзка искам да имам с него и т.н. Поначало има много неизвестни, които понижават чувството за сигурност и повишават адреналина, защото ситуацията е по-стресова.

Хормоните на стреса могат да направят интимните контакти още по-вълнуващи, но сексолозите отбелязват факта, че на първите актове жените по-често симулират или просто не изпитват оргазъм.

Защото стресът и оргазмът са несъвместими неща. Когато сте заедно отдавна и статутът на отношенията ви е ясен, сексът носи съвсем друго послание. Той е естествено продължение на отношенията между двама близки хора, на партньорите им е по-лесно да се отпуснат, да кажат какво и как искат да стане.

Второ – психолозите са открили, че колкото по-дълго живеят хората заедно, толкова повече се напасват, започват да се усещат един друг.

Сякаш се настройват на една честота. И истинската любов идва в двойката чак на осмата година съвместен живот. Така че можете спокойно да забравите всичките теории от типа „любовта трае три години“. Първите три години са състояние на влюбеност, подхранвано от хормоните. Вече след това връзката или преминава към „начален стадий на любов“, или приключва. Само онези, които са преминали всички изпитания на съвместния живот 8 години, могат да кажат, че познават това чувство.

И трето – качеството на секса субективно зависи от нивото на душевна близост.

А с времето хората се сближават все повече. Впрочем, именно скритият страх от сближаване може да стане причина за влошаване на качеството на интимните контакти с годините.

Така било например при една млада жена, която като дете била оставяна от майка си за дълго време при баба – по една-две седмици.

После майката си идвала, прегръщала детето, четяла му приказки за лека нощ, а на сутринта пак изчезвала. Момичето много страдало от това, чакало майка си. Затова си създало вътрешното усещане, че не бива да допуска хората твърде близо до себе си – иначе онзи, когото обича, ще си отиде, причинявайки му нетърпима болка. Затова жената се държала дистанцирано, а когато отношенията с мъжа ѝ ставали твърде задушевни, изведнъж се затваряла в себе си.

Сексът ставал чисто механичен, а понякога тя дори умишлено създавала конфликт в двойката, за да избегне интимна близост. По този странен начин тя уж се стремила да защити брака им от разпадане, докато всъщност правела всичко възможно да го съсипе. Тя осъзнала нездравия характер на поведението си, чак когато тръгнала на терапия.

Оказало се, че детският страх „мама ще си тръгне“ е останал жив в нея и на зряла възраст. Именно той ѝ пречел да се сближи с мъжа си. След терапията всичките тези нелепи бариери били елиминирани и нещата се наредили.

Източник: Дунав мост