Срещахме се малко повече от месец и той наистина ми харесваше. Единственото нещо, което ме притесняваше, беше, че аз винаги пиша първа. Това ме накара да се замисля, какво ще се случи, ако престана да се безпокоя за него.

Опитах се, и ето какво се получи:

1) Не съм чувала за него нищо около седмица.

Преди бях много нервна, че не се обажда или пише, защото исках да говорим, така че аз пишех първа. Но без моите усилия, той не се обади 1 седмица. Това ми показа колко далеч бях списъка с приоритетите му, пише Bukvarche.com.

2) Той ме попита защо не съм се обадила или писала.

Може би, защото е пълен глупак, който просто губи времето ми? Странно беше, че спрях да полагам усилия, и едва тогава той осъзна, че в живота му липсва нещо.

3) Той харесваше, когато някой бяга след него.

Преди не осъзнавах това, но аз непрекъснато бягах след него. Не можех да издържа два дни, без да се свържа с него. Така че той нямаше нужда да си мръдне пръста, за да съм на негово разположение. Ето че той вече нямаше нужда повече от това.

4) Бях кралица на жалките съобщения.

Когато прехвърлях старите ни разговори, започнах да се ядосвам. Бях кралицата на въпросите “Как си?”, “Какво правиш?” и т.н. Изглеждах ужасно отчаяна, непрекъснато се опитвах да продължа разговора, дори когато вече ми казваше „сбогом“.

5) Реших да му дам това, което той даваше на мен, но не повече.

Беше трудно, но реших да говоря с него само ако той самият инициира разговор. Също така започнах да общувам точно като него. Например, той никога не казваше, че иска да се срещнем, затова спрях го да каня по срещи. Премахнах всички емотикони, които не използваше, и писах същите отговори като него. Това ми показа, колко малко ми е давал, а аз съм се съгласявала.

6) Той си губеше времето, докато аз бягах след него.

Опитвах се толкова упорито да поддържам разговорите, но само аз го правех. Той плуваше по течението. Забеляза, че не бях наоколо и не му пиша, когато “скъсах синджира”, но на него му трябваха 7 дни, за да се свърже с мен, така че очевидно не е страдал през цялото това време. На него просто не му пукаше.

7) Престанах да отговарям на съобщенията му.

Даже когато той ми пишеше. Беше ужасно трудно. Особено, когато изпрати наистина мило послание, а аз специално оставих телефона у дома, за да устоя на изкушението да отговоря.

8) Очевидно той се разтревожи.

Той не само започна да ми пише, като дори звъня няколко пъти, но аз го игнорирах. Интересуваше се от това да ме държи близо, само когато осъзна, че ме губи.

9) Вярвах в лъжите му.

Мислех, че ще се поучи от този урок, че ще разбере колко много ми харесва и ще започне да се старае. Но тъжната истина е, че такива хора не се променят.

10) Цикълът се повтори.

Отново започнах да му пиша и той проявяваше към мен внимание още няколко дни. Но след това всичко се нормализира. Той отново не отговаряше на посланията ми и не се свързваше с мен. Бях ядосана повече на себе си, отколкото на него.

11) Разделих се с него завинаги.

Върнах се към първоначалния план и този път забравих за него завинаги. Съсредоточих се върху живота си, осъзнавайки, че заслужавам много повече.