Защо се карат семейните двойки?  От какво всъщност зависи семейното щастие? Според някои специалисти – не толкова от това дали партньорите си подхождат, колкото от това дали могат да приемат възгледи, напълно различни от своите, и така да избегнат евентуални конфликти.

Според тях най-често конфликтите в семейството са за пари. Кой ги изкарва, кой ги харчи и за какво. Изненадващо е, че колкото повече пари имат съпрузите, толкова по-чести са недоразуменията. Тези разпри отиват на второ място, ако семейството има деца. Тогава възпитанието им е причина номер едно за спорове. Сексът или е наред дори до евентуалния развод, или не е наред от самото начало. Секс наполовина не съществува. Съществуват обаче случаи, при които съпрузите рядко имат сексуални контакти или дори изобщо нямат и въпреки това са добро семейство, ако словесното им общуване е наред.

Основен препъникамък са разговорите.

Има хора, които не умеят да водят най-обикновен разговор, а и никой не им е казал, че всеки смислен разговор има своите твърди правила. Най-напред оставяме другия да говори и слушаме. Не го прекъсваме. Това не само е учтиво, то е необходимо, за да разберем за какво става дума. След това този, който е слушал, трябва накратко да повтори какво е чул и как го е разорал, за да се избегнат грешките и недоразуменията, при което добавя и какво е почувствал и как то му е подействало.

Но някои семейни двойки не успяват да постъпят така. Обикновено всеки слуша само себе си и възникват безкрайни спрове. Всеки реагира само на определена фраза и дори предварително знае какво ще каже партньорът му по даден въпрос…

И отчуждението се задълбочава.

Не по-малко потискащо е, когато единият мълчи, независимо от това какво казва другият.

Размяната на мнения е най-доброто, което съпрузите могат да направят за себе си. Но много често те казват, че нямат време за това, че децата ги ядосват, че радиото и телевизорът работят, че съпругата готви и на този фон не може да се проведе никакъв сериозен разговор. Но семействата, в които нищо не се обсъжда и не се спори, са крехки.

Мълчанието пред телевизора,

празното бърборене в ресторанта или шумната караница за предстоящите празници няма да го заздравят. Мнозина оставят върху им да се стоварват проблемите на герои от книги и филми, вместо да решават своите.

Недоразумения възникват и от това, че единият от партньорите е убеден, че споделя всичко с другия, а той от своя страна има чувството, че често не знае какво става с половинката му. Някои мислят за себе си, че можеш да ги помолиш за всичко, и не се досещат, че не са дали повод партньорът им да прояви такова желание. Едни имат чувството, че в споровете винаги отстъпват, другите мислят същото за себе си.

Гадните чувства вземат връх.

Точно тези погрешни взаимни представи провалят разговора. А е нужен такъв, в който се влагат търпение и желание за разбирателство. Хората, които го умеят имат по-здрави връзки.