Известният сексолог Алфред Кинси нарича тези хора „групата X”. Както и да ги определяме, този тип хора съществуват и съставляват 1 процент от населението. И те биха избрали тортата пред секса, пише io9, цитиран от Обекти.

Асексуалността се появява в публичното пространство като сексуална ориентация чак в средата на 90-те години на миналия век, след като едно огромно проучване във Великобритания разкрива, че 1.05 процента от хората заявяват, че „никога не са почувствали сексуално привличане към когото и да било“.

Впоследствие асексуалните започват да сформират общества – и онлайн, и в реалния живот. Места, където ще се чувстват комфортно и където тяхното сексуално безразличие няма да се възприема като дефект или заболяване. Въпреки че асексуалните общества може и да имат предшественици в лицето религиозните ордени, в които хората се обричат на безбрачие, съществува огромна разлика между това да изоставиш секса заради Бог и да бъдеш асексуален, защото обичаш повече торта от полово сношение.

Асексуалнстта често е и представяна като футуристична сексуална ориентация най-вече научната фантастика. Именно поради тази причина някои асексуални наричат доктора от „Доктор Кой“ техният герой.

За разлика от хомосексуалнстта, която векове наред е стигматизирана векове наред в множество култури, асексуалността обикновено не се посреща с гняв или отвращение. Проблемът е, че повечето хора не могат да осъзнаят, че такова нещо просто съществува. Дори когато се натъкнат на такъв човек, възникват множество неразбирателства по въпроса какво всъщност значи това.

Пол Кокс – един асексуален човек, който е щастливо оженен за асексуална дама, разказва пред The Guardian какво е било чувството да преживееш пубертета с подобна сексуална ориентация:

Когато станах на 13, баща ми ми даде книга, с която да се образовам сексуално. Имах чувството, че четях историята на някоя чужда култура. Просто не можех да разбера защо някой би преминал през толкова много трудности, само за да прави секс. Опитах се да гледам порно в интернет, но или се отвращавах, или ужасявах. Просто ми беше скучно. Все едно гледах тапет.

Мастурбацията бе друга тема за разговори през онези дни. Да, мастурбирах. Не бе някакъвсексуален глад. Не фантазирах. Просто това бе нещо, което тялото ми решаваше да прави. Хората казват за асексуалните: „Но ако мастурбират, това не ги ли прави сексуални?“. Трудно е да се обясни, но ако си асексуален, не е задължително да почувстваш експлицитнавръзка между мастурбацията и сексуалната ориентация. Това просто е присъщо за човешкото тяло – един физичен, биологичен процес.

По-късно Кокс разказва как е открил асексуално общество с помощта на сайта Asexuality.org и най-накрая е признал пред всички, че е асексуален. Веднъж щом осъзнава, че не е сам, започва да се опитва да разбере какво е да имаш връзка без секс. Когато среща бъдещата си жена в интернет, открива, че иска романтична и дълготрайна връзка.

Подобно на много асексуални, Кокс осъзнава, че липсата на сексуално желание не елиминира перспективата за брак. Това просто означава, че бракът няма да е конвенционален. По време на първата им брачна нощ Кокс и съпругата му остават до късно и играят „Скрабъл“ с приятели в младоженския апартамент.

Писателите-фантасти – от Кърт Вонегът и Карън Хейли до Грег Ейгън и Елизабет Беър – са писали за герои, които се идентифицират като асексуални. Идеята да станеш асексуален за доброто на една космическа колония пък е представено в Schismatrix на Брус Стърлинг. Асексуални хора бродят и из постчовешките светове, описани от Иън М. Банкс и Чарлс Строс.

Вероятно има две причини, поради които писателите-фантасти включват асексуалните в своите футуристични общества. На първо място – повечето автори си представят хората на бъдещето като напълно освободени от необходимостта да се репродуцират биологично с вече ретроградните пенис и вагина. Веднъж щом видовете могат да се възпроизвеждат чрез биотехнология, ние вече можем да видим по-ясно идеята, че не всеки иска или се нуждае от секс.

Именно по този начин асексуалните се превръщат в една напълно обикновена част от постчовешкото общество. Втората причина е, че асексуалните връзки освобождават хората от традиционните ограничения, наложени от романтичното съешаване. Ако не базираш своите най-интимни взаимоотношения върху секс, ще можеш да си представиш човешката интимност по редица нови начини.

Именно точно това правят асексуалните в момента:

Хелън Хавлак от Kitch Magazine прави профил на Алексис – асексуална студентка, която е изключително активна в онлайн общества като AVEN (Asexuality Visibility and Education Network). Алексис казва, че пътешествникът във времето Доктор Кой е един от героите на асексуалните общества, тъй като той има изключително близко приятелство с хората, но в повечето случаи изглежда незаинтересован от секса. Хавлак отбелязва, че едно от предимствата на асексуалността е възможността да приемеш приятелството като основна емоционална връзка:

Като цяло Алексис казва, че много асексуални връзки не се различават чак толкова много от „нормалните“ сексуални отношения. Да, хората са по-открити за взаимоотношенията си в AVEN, отколкото пред останалите, но като цяло асексуалните имат много по „плавни“ планове за живота, които не включват непременно брак и деца на определена възраст. „Някои хора преминават и към този план – казва Алексис. Но само когато решат.“

Алексис ми каза, че едно от предимството на това да се осъзнаеш като асексуален е, че по този начин хората се „освобождават от чувството, че трябва да отговорят на определени стандарти. Това им помага да станат много по-близки до много от своите приятели. Започват да третират връзките си по-скоро като приятелство, а приятелствата повече като връзки.“ Алексис разяснява допълнително: „По определен начин те се опитват да премахнат думата „просто“ от израза „просто приятели“, тъй като едно приятелство не трябва да бъде по-нисша връзка от романтичната. Обществата те карат да си мислиш, че целта в живота ти е да откриеш конкретна романтична връзка. В края на краищата ние трябва да изграждаме емоционално близки връзки с всички около нас.

Подобно на начина, по който хомосексуалните хора помагат за редефиницията на значението за брак, така и асексуалните помагат за редефиницията на приятелството. По този начин те стават по-силна и по-видима сред обществото група.