След спор често усещаме как се затваряме. Вербално разговорът може да е приключил, но напрежението остава във въздуха, а близостта изглежда далечна. Желанието за интимност не е просто физически импулс, то е свързано с усещането за сигурност, доверие и емоционална свързаност. Когато те бъдат разклатени, дори и за кратко, естествената реакция е да сме дистанцирани.

Съвсем естествено е в състояние на повишен кортизол и адреналин, когато сърцето бие бързо и мускулите са напрегнати, интимността да не е приоритет. Нормално е след спор да не мислим за удоволствие.

След спор често се чувстваме наранени, неразбрани или недооценени. Дори когато конфликтът е малък, думите могат да ни наранят и да оставят следа, а близостта изисква сигурност и спокойствие. Когато сме засегнати, естествената реакция е да се предпазим. Понякога отказът от интимност е начин да кажем, че ни трябва време.

Мозъкът трудно се настройва от гняв към нежност. Зоните, свързани с емоционалната болка, се активират по сходен начин с физическата. Докато това усещане не бъде обработено, тялото не може да се отпусне, а точно отпускането е ключово за сексуалното желание.

Конфликтът, при който се изразяват чувства без унижение и обиди, обикновено оставя по-малко емоционални следи. Но когато се използват обвинения или мълчаливо наказание, дистанцията се задълбочава. Тогава липсата на близост не е просто моментна реакция, а сигнал за натрупано напрежение.

При някои двойки след конфликт настъпва силно сексуално привличане. Това явление понякога се обяснява с рязката смяна на емоцията. Но когато сексът се превърне в начин да се скрие проблемът без реално да се обсъди, напрежението често остава скрито и се натрупва.

Близостта не започва в спалнята. Някои хора търсят физическа близост като начин за успокоение, докато други имат нужда първо да възстановят емоционалната връзка чрез разговор. Разминаването в тези нужди може да доведе до още напрежение, ако не бъде осъзнато.

Липсата на желание за интимност след спор не означава липса на любов. По-често тя е знак, че има нужда от възстановяване на сигурността във връзката. Извинението, поемането на отговорност и изразяването на чувствата действат много по-силно от физическия опит за интимност. Когато се почувстваме разбрани, тялото ни постепенно излиза от защитния режим.

Физическата близост е продължение на емоционалната връзка. Когато тя е наранена и желанието се губи. Затова дистанцията може да се разглежда не като наказание или отхвърляне, а като покана за по-дълбок размисъл и разговор. А възстановяването на доверието често се оказва най-силният афродизиак.