През 1911 г. английският изследовател капитан Робърт Скот изпраща трима мъже от арктическата си база на мисия – да съберат три яйца на императорски пингвин. Но това се случва по средатана зимата и когато температурите падат до -60 градуса по Целзий, най-младият изследовател Апсли Чери-Гарард чупи по-голямата час от зъбите си, тъй като те тракат неудържимо от студ.
Той има всички основания да мрази птиците. Вместо това, той е омагьосан от тях. По-късно той пише, че високите до коленете му пингвини Адели, които живеели около лагера им са били като смешни малки мъже "закъсняващи за вечеря с черните си опашати палта и бяла риза от пред". Но и това не го спира да консумира месото им, пише vesti.bg.
Повече от век по-късно светът е луд по пингвините. Ние сме възхитени от клатушкащата се походка на тези същества, от плоските им ръчички, от пухкавите, топчести малки пилета и възрастните, които се пързалят.
Да, хората имат дълга история на грешния начин, по който възприемат пингвините.
Ранните изследователи смятали, че пингвините са риби, след това бързо променили мнението си, решавайки, че са нещо между риби и птици. Водеща е била теорията, че пингвините все още не са еволюирали, за да летят и може да са липсващото звено между птиците и динозаврите. Скот се е надявал, че истината ще бъде разкрита чрез изучаване на яйцата им.
Сега знаем, че първите пингвини са се заклатушкали на Земята преди около 70 млн. години. Техните предци са загубили способността да летят, тъй като станали по-добри плувци; костите им станали по-тежки, за да могат да се потапят. Сега те "летят" под водата със скорост от 40 км/ч, достигайки до дълбочина от над 500 м.
Няма пингвини на Мадагаскар, няма и на Северния полюс.
Почти всеки пингвин, който някога е живял е направил това в южното полукълбо. Много пингвини не живеят и на Антарктида. Те са еволюирали по време на гореща вълна и най-старият известен пингвин е живял в Нова Зеландия. До преди 42 млн. години гигантски пингвини бродели из Перу. Днес повече от половината видове предпочитат умерен или тропически климат, а галапагоския пингвин живее на екватора.
През 2012 г. Дъглас Ръсел от Природонаучния музей в Лондон открива статия, наречена "Сексуалните навици на пингвина Адели". Тя е с етикет "не за публикуване".
Статията е дело на Джордж Мъри Левик, учен от експедицията на Скот и първият човек, свидетел на целия размножителен сезон. Той е шокиран от видяното: големи групи мъжки пингвини, участващи в хомосексуална оргия, сексуални нападения над малки пилета и чифтосване с мъртви женски. По онова време материалът се е считал за твърде извратен, за да бъде публикуван.
Въпреки че тези факти са били тревожни за хората от времето на крал Едуард, поведението на пингвините е изцяло в царството на биологичната нормалност. В "хулиганите" мъжки Левик вероятно е видял сексуално неопитни пингвини, които допускат грешки.
Тези неща просто се случват. Много от индивидите проявяват признаци на хомосексуализъм, когато биват затворени в среда, различна от естествената. Затова и новината за гей двойката, сдобила се с бебе, започва да звучи все по-логична. Другият арктически вид – императорският пингвин, е нещо още по-лошо. Женските императорски пингвини, които са загубили малките си, "осиновяват" изоставени малки. Ако нямат такива налични, нещата стават жестоки - избухват жестоки битки между тълпи майки без малки, които се опитват да откраднат пилето на друго семейство.
Отвличанията могат да продължат от няколко минути, до няколко дни. В повечето случаи накрая малкото е изоставено и умира в студа. Тези отвличания са еднакво странни и брутални и защо женските пингвини го правят, озадачава учените в продължение на десетилетия.
Пингвините имат репутацията на романтици, но това също не е истина. Императорските пингвини образуват връзки от разстояние, които издържат Антарктическата зима и това ги прави лица на моногамията. Самите те обаче имат други идеи и редовно се "развеждат". По същия начин 81% от кралските пингвини избират различен партньор за всеки сезон.
Изневярата също е често срещано явление. Почти една трета от женските пингвини Хумболт изневеряват на половинките си.
Пингвините Адели строят гнезда от камъни и недостигът на строителен материал тласва много женски към "проституция" - те се чифтосват с други мъжки в замяна на камъни. Някои хитри женски минават през сложния ритуал по ухажване, докато получа камъните и после бягат преди да се е стигнало до чифтосване. Освен това и двата пола крадат камъни от гнездата на съперниците им.
Още от категорията
"Гунди - легенда за любовта" е първият филм с над 500 000 продадени билета в България