След 15 месеца в плен на „Хамас“ Даниела Гилбоа отново е със семейството си.

Тя заедно с още три момичета беше освободена на 25 януари като част от постигнатото тогава споразумение за прекратяване на огъня в Газа.

Даниела е с български корени. За времето в плен, за изпитанията на семейството й и за щастието всички да се прегърнат отново - с майката на Даниела разговаря Кристина Баксанова.

„Даниела е добре. Вкъщи е! Това е най-важното. Ние се грижим за нея. Минава през рехабилитация, но е добре. Може да я видите в социалните мрежи,  изглежда добре, но отвътре е друго. По-сложно е…. Но е на добър път към възстановяване“, коментира Орли Гилбоа, майката на Даниела за БТВ.

19-годишната Даниела е едно от момичетата, отвлечени при атаката на 7 октомври, когато „Хамас“ напада военната база край Нахал Оз.

По това време момичето е на военна служба и е част от екип за наблюдение на границата.

„Отскоро започна да говори за случилото се. Казва, че първите дни са били най-трудните за нея, защото тогава губи 16 приятели и повечето умират пред очите ѝ. Казва, че първо са чули бомби и стрелба, но са мислили, че са извън базата. Базата е на около 800 метра от границата - в един момент нападателите са влезли в стаята, където са били всички момичето и са хвърлили вътре три гранати. Тя е ранена, а много от приятелите ѝ са убити. По-късно терористите са влезли и са стреляли напосоки. Оцеляват само 7 момичета и те са отвлечени. Вързали ръцете им и ги карали да гледат как умират приятелите им“, разказва Орли за БТВ.

Първите 24 часа Орли, съпругът ѝ и по-малката ѝ дъщеря, трябва да се справят с мисълта, че Даниела е загинала.

„Мислихме, че не е жива. Не се беше свързала с нас и мислихме, че всеки, който не се обадил, значи не е жив. Знаехме, че са взети заложници, но не я бяхме видели в нито едно от видеата, които „Хамас“ публикуваше. Мислихме, че лежи мъртва във военната база. На 8 октомври се появи едно видео на „Хамас“ и на забавен каданс видяхме само част от главата ѝ. Горната част от косата ѝ. Не видяхме лицето ѝ, но я познахме. Така разбрахме, че е жива и че е отвлечена. Не знаехме в какво състояние е, не виждахме тялото ѝ, но тя седеше и разбрахме, че след като може да седи, значи е жива“, коментира Орли Гилбоа.

Даниела е държана в град Газа, разказва майка ѝ.

„Половината време около 8 месеца са били под земята, а след това 7 месеца са ги местили в различни жилища. Казвали са ѝ, че не е човешко същество, че заложник не може да има чувства. Не може да плаче, нито да се смее, нищо, дори не са ѝ позволявали да ходи на тоалетна, когато е поискала“, посочва жената.

Семейството трябва за втори път да преживее ужаса, че Даниела е мъртва.

„Два месеца преди „Хамас“ да я освободят публикуваха снимки на Даниела. Не ѝ показваха лицето, но беше показано тялото ѝ и татуировките ѝ. Тя има специални татуировки. Те бяха снимали тялото, покрито с кръв и обявиха, че е ранена от военни бомби. Ние веднага разбрахме, че това е Даниела. Дотогава „Хамас“ не бяха публикували никакви снимки или видео, които да не се верни. И ние решихме, че е това е истина. Беше много трудно да видим това. В този момент всичко свърши за нас“, разказва Орли.

Три седмици по-късно властите съобщават на семейството, че Даниела е жива. А на 24 януари идва и новината за предстоящото ѝ освобождаване.

„В петък видяхме имената на момичетата, които „Хамас“ обяви, че ще освободи и видяхме името на Даниела. Късно през нощта израелските власти ни се обадиха и казаха, че е сигурно и тя ще бъде едно от освободените момичета. Но не повярвах, докато не я видях“, споделя още Орли.

„Преди да се срещнем гледах целия път на извеждането ѝ от Газа. Когато я видях в ръцете на израелската армия, осъзнах, че това наистина се случва и ще я срещна“, казва още тя.

„Когато ни заведоха в стаята, аз седнах за момент отпред на пейка, защото бях много развълнувана... Една стена ме делеше от нея, беше много емоционално за мен... След този момент със съпруга ми влезнахме в стаята и това, това беше най-щастливият ден в живота ми. Не мога да го опиша с думи. Това е като щастието, когато раждаш дете. Не може да се обясни. Слава Богу, че имахме този момент и тя се върна при нас“, споделя Орли.

Даниела е с български корени. Дядо ѝ по бащина линия е от Пловдив.

„Моят свекър, бащата на съпруга ми е българин. Цялото му семейство идва в Израел след Втората световна война, когато е на 5 години. Той ни разказваше, че по време на войната много българи християни са им помагали. Когато българските власти разбраха, че Даниела е отвлечена, веднага влезнаха във връзка с нас. Знаете ли - сега разбрах какво разказваше свекърът ми за българския народ. Съпругът ми и Даниела - те също са българи“, споделя Орли.

Други двама заложници с български корени все още са в плен на „Хамас“.

„Там все още са 48 заложници. Не мислех, че ще продължи дотолкова дълго след връщането на Даниела. Надявам се, че сега с американския план ще се получи сделка и всички ще се върнат“, казва Орли.

Раните заздравяват бавно, но момичето татуира на ръката си къща в памет на приятелите, които губи на 7 октомври. И отново мечтае.

„Пише песни, пее, свири на пиано. Иска да се развие по-професионално. Музиката е добър лечител за нея“, казва майката на Даниела.

„Прибирам се вкъщи, прибирам се вкъщи. Кажете на света, че си прибирам вкъщи.  Нека дъждът изтрие цялата болка от вчера“.