Цените на петрола отново се покачиха над 100 долара за барел в петък, а фондовите борси отбелязаха спад, след като още три товарни кораба бяха ударени в Персийския залив, а новият върховен лидер на Иран се зарече да продължи да блокира ключовия морски маршрут през Ормузкия проток.

Суровият петрол сорт Брент поскъпна, достигайки 101,9 долара за барел. Този скок дойде въпреки изявлението на Международната агенция по енергетика (МАЕ) от сряда, че ще освободи рекордните 400 милиона барела петрол в опит да ограничи икономическото въздействие от войната на САЩ и Израел с Иран.

Дизелът скочи с близо 20 цента, Пловдив вече е втори по най-евтини горива у насПод тепетата се търгува средно за 1,46 €/л

Инвеститорите са все по-загрижени, че глобалната икономика ще се нуждае от повече време за възстановяване, ако ударите по корабоплаването и енергийната инфраструктура във и около Ормузкия проток продължат. В първия си публичен коментар, откакто бе обявен за върховен лидер, Моджтаба Хаменей заяви, че "лостът за блокиране на Ормузкия проток" все още трябва да се използва от Иран. Протокът е ключов воден път за енергийни доставки, но на практика е затворен поради опасения, че корабите могат да бъдат атакувани. Освен за транспортиране на петрол, през този маршрут се превозва и втечнен природен газ, а околните държави управляват рафинерии, които произвеждат авиационно гориво и дизел.

Говорител на Корпуса на гвардейците на ислямската революция заяви в сряда, че всеки кораб, свързан със САЩ, Израел или техните съюзници, ще бъде взет на прицел. "Няма да можете изкуствено да намалите цената на петрола. Очаквайте петрол по 200 долара за барел", каза той и добави: "Цената на петрола зависи от регионалната сигурност, а вие сте основният източник на несигурност в региона".

В четвъртък МАЕ заяви, че войната в Близкия изток "създава най-голямото прекъсване на доставките в историята на световния петролен пазар". Според агенцията Ирак, Катар, Кувейт, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия са намалили общия добив на петрол с поне 10 милиона барела на ден. Оттам добавят, че "ще отнеме седмици, а в някои случаи и месеци, за да се върне производството на предкризисните нива, в зависимост от степента на сложност на находищата и времето, необходимо на работниците, оборудването и ресурсите да се върнат в региона".

Тази седмица МАЕ обяви, че всичките ѝ 32 държави членки са се съгласили да освободят рекордно количество петрол, за да се справят с недостига на доставки и по-високите цени. Въпреки че цените на сорта Брент леко се понижиха след съобщението, те отново се повишиха след иранските атаки по кораби и изказванията на Хаменей.

Историческо: МАЕ одобри освобождаването на 400 милиона барела петролВ опит цените да се задържат

 

Бил Фарън-Прайс, старши научен сътрудник в Оксфордския институт за енергийни изследвания, коментира пред BBC, че пазарите вече са очаквали освобождаването на резервите на МАЕ и са го "калкулирали в цените". Той добави, че макар действията на МАЕ да помагат: "Това е само лепенка върху много по-голям проблем. Проблемът е, че губим около 20 милиона барела доставки на ден от Залива, а 400 милиона са много, но в контекста на глобален пазар, който потребява над 100 милиона барела петрол на ден, можете да видите мащаба на предизвикателството".

Мартин Ма от Сингапурския технологичен институт смята, че цените на петрола ще останат високи, докато има риск за доставките, а последният скок предполага, че търговците все още очакват "продължително" прекъсване. Глобалните петролни пазари са изключително нестабилни, откакто САЩ и Израел започнаха въздушни удари срещу Иран на 28 февруари, като по-рано тази седмица сортът Брент достигна почти 120 долара за барел. В деня преди началото на конфликта цената му беше 73 долара за барел.

Има опасения, че по-високите цени на енергията – като газът също е по-скъп, отколкото преди войната – могат да доведат до повишаване на инфлацията и да откажат централните банки от намаляване на лихвените проценти. В Обединеното кралство се очакваше Английската централна банка да намали лихвите тази година при настоящо ниво от 3,75%. Майке Кюри, ръководител на отдел "Лични финанси" в Pensionbee, коментира: "Очаквахме две намаления на лихвените проценти тази година. Сега не очакваме нито едно и дори има вероятност за повишаване на лихвите.".

Верижният ефект от войната и спрените доставки на петрол се усеща и в други части на света. В САЩ Белият дом заяви, че обмисля временно спиране на Закона "Джоунс" (закон, който изисква стоките, движещи се между американските пристанища, да се превозват с произведени в САЩ кораби) в търсене на начини за овладяване на цените на енергията. Много страни в Азия, които са силно зависими от енергията от Близкия изток, са особено тежко засегнати, като тази седмица се извиха дълги опашки по бензиностанциите във Филипините, Тайланд и Виетнам.

Тайландските власти призоваха служителите в повечето държавни агенции да работят от вкъщи, за да пестят енергия, като същевременно не се насърчават несъществените пътувания в чужбина. Филипините също въведоха четиридневна работна седмица за държавната администрация, за да помогнат за намаляване на потреблението на енергия.